Читать «Тортила Флет» онлайн - страница 74

Отначало Тересина полудя от радост при вида на толкова много храна и главата и се наду от оказаното внимание. След една седмица тя взе да се разколебава. Бебето заболя от колики. Ърни получи някакви чревни смущения. Червени петна избиха по лицето на Алфредо. Лазещите и пълзящите създания плачеха през всичкото време. Тересина се срамуваше да каже на приятелите си това, което трябваше да им каже. Минаха няколко дни, докато тя събра кураж, а през това време те донесоха към двайсет кила целина и кошница пъпеши. Най-после тя им каза. Съседите бяха почнали да я гледат с вдигнати вежди.

Тя покани всички приятели на Дани в кухнята и тогава ги уведоми за трудностите, които й създават, свенливо и внимателно, за да не оскърби чувствата им.

— Зеленчуците и плодовете някак си не им допадат на децата — обясни тя. — След като се отбие бебето, млякото вече го запича.

Тя посочи зачервените и изнервени деца. — Вижте ги, всички се изпоразболяха. Не ядат подходяща храна.

— Каква тогава е подходящата храна? — попита Пайлън.

— Боб — отвърна тя. — Това е нещо, на което винаги можеш да разчиташ, нещо наистина хранително.

Приятелите мълчаливо излязоха. Пред себе си се преструваха на обезсърчени, но знаеха, че от няколко дни вече огънят на първия ентусиазъм беше затихнал.

В къщата на Дани направиха съвещание.

В известни среди това не бива да се разправя, защото може да се възбуди сериозно обвинение.

Късно след полунощ четири тъмни фигури, чиито имена няма да споменавам, тръгнаха като сенки из града. Четири неясни фигури пропълзяха към складовете на Западната компания. След това пазачът заяви, че е чул шум, отишъл на мястото и не видял нищо. Той не можеше да каже нито как е извършена кражбата, нито как ключалката е била счупена, а вратата — насилена. Само четирима души знаят, че тази нощ пазачът беше дълбоко заспал, но те никога няма да го издадат.

След малко четирите сенки напуснаха склада. Те се прегъваха под огромния си товар. Въздишки и пъхтене се носеха от сенките.

В три часа сутринта Тересина се събуди — тя чу, че задната й врата се отваря.

— Кой е там? — извика тя.

Никой не отговори, чуха се само четири силни трясъка, които разтърсиха къщата. Тя запали свещ и излезе боса в кухнята. Там, опрени в стената, стояха четири чувала с розов боб, всеки един от по петдесет кила.

Тересина изтича обратно и събуди старата. — Чудо! — извика тя. — Ела да видиш в кухнята! Старата засрамено загледа издутите пълни чували. — Ах, каква нещастна грешница съм аз! — изохка тя. — О, свята майко, съжали се над старата глупачка! Докато живея, всеки месец ще ти паля свещ!

В къщата на Дани четиримата приятели щастливо си легнаха под одеялата. Има ли по-удобна възглавница от добрата съвест? Те спаха чак до другия следобед, защото си бяха свършили работата.