Читать «Тортила Флет» онлайн - страница 66

Тази нощ, когато огънят бе запален и две свещи горяха на масата, приятелите пируваха до пресищане. Това бе празненство в чест на Пирата. Той се държа с голямо достойнство. Наистина, непрестанно се усмихваше, докато трябваше да бъде сериозен. Но той просто не можеше да се удържи.

След като се наядоха невероятно, те се поизлегнаха и засърбаха вино от бурканите.

— Наздраве, приятелче! — викаха те на Пирата.

Джизъс Мария попита:

— И какво усети, когато стана тази работа? Когато обеща свещника и кучето взе да оздравява? Яви ли ти се някакво свято видение?

Пирата се опита да си спомни.

— Май че ми се яви едно малко видение… Май че видях свети Франциск във въздуха и той светеше като слънце!…

— Та може ли да не си спомняш това? — настоя Пайлън.

— Да… Май че си спомням… Свети Франциск ме погледна… И се усмихна като добър светец… И тогава разбрах, че чудото е станало… Той ми рече: „Бъди добър с малките кученца, ти, стар мръснико!“…

— Така ли ти каза?

— Е да, аз наистина бях стар мръсник, а той не е светец, за да лъже!

— Не вярвам да си спомняш всичко това! — каза Пабло.

— Не знам, може и да не е така. Но ми се струва, че си спомням!…

Пирата беше опиянен от щастието да бъде център на внимание и почести.

— На моята баба веднъж й се явила светата Дева — каза Джизъс Мария. — Тя беше на умиране и аз с ушите си я чух да вика: „Ехей! Виждам божията майка! Ехей! Дево Марийо, пълна с благодат!“

— На някои просто е дадено да виждат такива неща — каза Дани. — Баща ми не беше много добър човек, но понякога виждаше светци, а понякога пък виждаше лоши работи. Зависеше от това дали, когато ги виждаше, беше добър или лош. Ти виждал ли си други видения, Пирате?

— Не — каза Пирата. — Мене ще ме е страх да виждам повече.

Дълго време щеше да се помни това пищно празненство. Приятелите знаеха, че не са сами тази нощ. Те усещаха как очите на светците се взират в тях през стените, през прозорците и през покрива.

— В неделя твоят свещник ще бъде там — каза Пайлън. — Ние няма да отидем, защото ти ще носиш нашите дрехи. Не ми се вярва отец Рамон да те спомене по име, но току-виж, е казал нещо за свещника. Ти ще трябва да се помъчиш да запомниш това, което той каже, Пирате, и после да ни го повториш!

Тогава Пайлън каза сериозно:

— Днес, мой малки приятелю, кучетата дойдоха до къщата на отец Рамон. Днес в това нямаше нищо лошо. Но ти трябва да знаеш, че в неделя не можеш да ги вземеш със себе си. Не върви някак си кучета да влизат в черква. Остави кучетата в къщи!

Пирата бе разочарован.

— Те ще искат да дойдат с мене — извика той. — Как да ги оставя? Къде да ги оставя? Пабло беше възмутен.

— Досега в цялата работа ти се държа достойно, малки Пирате! Сега накрая ли искаш да извършиш кощунство?

— Не — тихо каза Пирата.

— Тогава ще оставиш кучетата тук, а ние ще се погрижим за тях. Ще бъде истинско кощунство да ги вкараш в черква.