Читать «Тортила Флет» онлайн - страница 45

— Да си го поделим по братски! — рече Големия Джо и те пресушиха шишето.

Плажът кротко се люлееше, вдигаше се и падаше, сякаш земята диша.

— Ти не си лош човек — каза Пайлън. По Големия Джо Портаджи беше вече заспал. Пайлън си съблече сакото и покри лицето си. След няколко минути и той сладко заспа.

Слънцето пътуваше по небето. Приливът плъзна по плажа, после отстъпи. Ескадрон подскачащи дъждосвирци огледаха спящите хора. Едно скитащо куче ги подуши. Две възрастни дами, които събираха миди, видяха телата им и забързаха в обратна посока, да не би тези мъже да скочат, обхванати от страст, да ги подгонят и престъпно да ги обладаят. Те се сетиха, че е срамота полицията да не прави нищо срещу такива рискове.

— Те са пияни — каза едната.

Другата се вгледа назад към брега, където бяха спящите.

— Пияни свини! — рече тя.

Когато най-после слънцето слезе зад боровете на хълма, който стои над Монтерей, Пайлън се събуди. Устата му беше изсъхнала като стипца, главата го болеше и целият се беше вдървил от коравия пясък. Големия Джо хъркаше.

— Джо — извика го той, но никакъв зов не можеше да стигне до Портаджи. Пайлън се опря на лакът и погледна морето.

„Малко вино ще ми оправи вкуса“ — помисли си той, след което вдигна шишето и не намери нито капка да разкваси изсъхналия си език. После обърна джобовете си с хастарите навън, като се надяваше, че докато е спал, може би е станало някакво чудо, но никакво чудо не беше станало. Имаше едно счупено джобно ножче, за което му бяха отказали чаша вино поне двадесет пъти. Имаше една тапа с въдица за риба, парче мръсен канап, един гвоздей и няколко ключа, които не ставаха на никоя врата. В целия му куп нямаше нищо, което Торели да сметне за ценно, дори и в миг на моментна лудост.

Пайлън замислено погледна Големия Джо.

„Горкият! — помисли си той. — Когато Джо Портаджи се събуди, и той като мене ще има същия лош вкус в устата. Би се зарадвал, ако има малко вино за разкваска.“

Няколко пъти разтърси грубо Големия Джо и когато Портаджи само промърмори нещо и пак захърка, Пайлън пребърка джобовете му. В тях намери едно медно копче за панталон, един малък метален диск, на който пишеше: „Най-добра храна ще получите в ресторанта «При холандеца»“, четири-пет кибритени клечки без главички и малко тютюн за дъвчене.

После седна по турски. Нямаше никаква полза. Трябваше да гние тук на плажа, докато гърлото му отчаяно зовеше за вино.

Той забеляза сукнените панталони на Портаджи и ги пипна с ръка.

„Хубав плат — помисли си той. — Откъде накъде този мръсен Портаджи ще носи такъв хубав плат, когато всичките му приятели ходят с джинси?“

Тогава той си спомни колко зле стояха панталоните на Големия Джо, колко тесни му бяха в кръста, дори когато двете горни копчета оставаха разкопчани, как маншетите с няколко сантиметра не стигаха до глезените.

„Някой с по-прилични размери ще бъде щастлив в тези панталони“ — реши Пайлън.

Той си спомни как Големия Джо окраде Дани и се превърна в ангел, който носи възмездие. Как смееше този тлъст и черен Портаджи да оскърбява Дани!