Читать «Тортила Флет» онлайн - страница 4

Когато яркото слънце събуди Дани по пладне, той реши да се крие целия ден, за да избегне преследването. Прибягваше и се спотайваше в храстите. Оттам надничаше скришом като гонена лисица. Привечер сметна, че-е спазил всички правила на прозорливостта, измъкна се и тръгна по работа.

Работата на Дани беше много проста. Той отиде до задната врата на един ресторант.

— Имате ли малко сух хляб за моето куче? — попита той готвача. И докато този доверчив човек увиваше хляба, Дани открадна две свински пържоли, четири яйца, един агнешки котлет и една мухобойка.

— Някой ден ще ви платя — каза той.

— Няма защо да плащаш за отпадъци. Ако не беше ги взел, щях да ги хвърля.

При тези думи Дани се почувствува по-добре; реши, че кражбата не е толкова страшна. Щом хората разбираха така нещата, той явно е невинен. Върна се при Торели, размени четирите яйца, котлета и мухобойката за една водна чаша гроздова ракия и се оттегли в гората, за да приготви вечерята си.

Нощта беше тъмна и влажна. Мъглата висеше като мека марля върху боровете, които пазеха земните граници на Монтерей. Дани наведе глава и забърза, за да намери подслон в гората. Пред себе си видя друга бързаща фигура и когато разстоянието намаля, позна припряната походка на своя стар приятел Пайлън. Дани беше щедър човек, но си спомни, че бе продал цялата си храна освен двете свински пържоли и торбата със сух хляб.

Няма да се обаждам на Пайлън — реши той. Виж го ти как върви, като че ли носи най-малко печена пуйка.

Внезапно Дани забеляза, че Пайлън ласкаво притиска палтото си на гърдите.

— Хей, Пайлън, амиго! — извика Дани.

Пайлън закрачи още по-бързо. Дани премина в тръс.

— Пайлън, мой малки приятелю! Къде си се понесъл така бързо?

Пайлън се покори пред неизбежното и зачака. Дани бе нащрек, докато се приближаваше, но гласът му Звучеше възторжено.

— Знаеш ли как съм те търсил, мой най-сладък от всички верни приятели! Ето, тук съм взел две големи пържоли от най-хубавото божие прасе и цяла торба сладък бял хляб. Дай да разделим тия дарове, Пайлън, мое мило и добро човече!

Оня вдигна рамене.

— Както кажеш — измърмори той яростно. Закрачиха заедно из гората. Пайлън беше озадачен. Най-после той се спря и загледа своя приятел.

— Дани — каза тъжно той. — Отде разбра, че имам шише с коняк под палтото?

— Коняк? — извика Дани. — Ти имаш коняк? Да не би да е за някоя болна стара майка? — добави наивно той. — Или да не би да го пазиш за нашия господ-бог Исус, когато отново се появи на земята? Че какъв съм аз, твоят приятел, та да съдя за какво ти е този коняк? Аз и не знам дори дали го имаш. А освен това не съм жаден. Няма и да го пипна. Виж, ти си вземи от пържолите, но твоят коняк си е само твой.

Пайлън отговори твърдо:

— Дани, съгласен съм да си разделим коняка честно, наполовина! Длъжен съм обаче да следя да не го изпиеш всичкия.

Тогава Дани промени темата:

— Аз ще приготвя пържолите ей в тая просека, а ти опечи сладките филийки от торбата! Сложи тук своя коняк! Тук той е по-добре — хем него ще гледаме, хем ще се гледаме един друг!