Читать «Тортила Флет» онлайн - страница 3

Расовата омраза победи здравия разум в Дани. Той заплаши рибарите.

— Сицилиянски простаци! — нарече ги той. — Отровна смрад от затворническа килия! Крастави кучета! — А после извика: — Вашта мамка въшлива!

Сложи си палеца на носа и направи няколко неприлични жеста около долната половина на тялото си. Рибарите само се ухилиха, махнаха с весла и казаха:

— Здрасти, Дани! Кога се върна? Намини довечера. Имаме от новото вино!

Дани беше вбесен. Той изкрещя:

— Плюя ви на главите келяви! А те отвърнаха:

— Довиждане, Дани! Довечера ще се видим. — После се качиха на малките си лодки, гребаха до фара, запалиха моторите и отпърпориха навътре.

Дани беше оскърбен. Той се върна към улица Алварадо, чупеше прозорци по пътя и на втората пресечка един полицай го хвана за ръката. Дани изпитваше голямо уважение към закона и затова безропотно се остави да го водят. Ако не се връщаше току-що от армията след победата над Германия, щяха да го осъдят поне на шест месеца. Но сега съдията го осъди само на тридесет дни.

И тъй, Дани престоя един месец върху нара си и градския затвор на Монтерей. Веднъж драскаше мръсни рисунки по стените, а друг път си мислеше за своята кариера в армията. Времето в тази килия на градския затвор течеше мъчително за Дани. Понякога докарваха по за една нощ някой пияница, но, общо взето, престъпността в Монтерей беше в застой и Дани стоеше самотен. Отначало дървениците го дразнеха малко, но после те свикнаха с вкуса му, а той с ухапванията им и между тях се възцари мир.

Дани измисли една сатирична игра. Като хванеше някоя дървеница, смачкваше я на стената, чертаеше с молива кръг около нея и пишеше: „Кметът Клъф“. После хващаше друга и пишеше имената на останалите градски съветници. За кратко време той украси едната стена със смачкани дървеници, всяка от които носеше името на някой изтъкнат местен функционер. Рисуваше им уши и опашки, правеше им дълги носове и мустаци. Тито Ралф, надзирателят, беше скандализиран, но не се оплака, защото Дани не беше включил в рисунките нито съдията, който го бе осъдил, нито полицейските власти. Дани изпитваше огромно уважение към закона.

Една нощ, когато затворът беше съвсем безлюден, Тито Ралф влезе в килията на Дани с две шишета вино. Един час след това той излезе за още вино и Дани го придружи. В затвора им беше станало скучно. При Торели купиха вино и стояха, докато собственикът ги изхвърли. Тогава Дани се изкачи по хълма и легна сред боровете да спи, а Тито Ралф се довлече обратно и написа доклад, че затворникът е избягал.