Читать «Зовът на Ктхулу ((Открито сред книжата на покойния Франсис Уейлънд Търстоун от Бостън))» онлайн - страница 6

От всички интервюирани, хората на изкуството и поетите бяха дали най-интересните отговори. Всъщност, убеден съм, че ако те можеха да сравнят изживяванията си, щяха да бъдат завладени от неконтролируема паника. Тъй като не разполагах с оригиналните им писма, отчасти подозирах, че съставителя е задавал подвеждащи въпроси или е редактирал кореспонденцията така че да пасне на онова, което подсъзнателно е очаквал да открие. Не ме напускаше чувството, че Уилкокс някак се е сдобил с по-ранна информация, с която чичо ми е разполагал и умишлено се е възползвал от стария учен. От разказите на тези хора на изкуството можеше да се сглоби една поредица от тревожни събития. В периода от 28 февруари до 2 април голяма част от тях са имали странни сънища, чиято интензивност безмерно се увеличила в отрязъка, когато скулпторът е преживявал своя делириум. Повече от четвърт от онези, които споделили своите изживявания, говорели за дочути звуци, които били не много по-различни от звуците описани от Уилкокс, а някои от тях споделили, че са изпитали пронизителен страх от гигантско, неописуемо създание, появяващо се към края на съня. Бележките обръщаха по-специално внимание на един трагичен случай. Обектът, доста известен архитект с интереси в областта на теософията и окултното, практически обезумял в деня, когато Уилкокс изпаднал в болезненото си състояние. Няколко месеца по-късно архитектът си отишъл от този свят, като до края крещял молби да го спасят от някакъв обитател на ада, който се бил освободил. Ако за всички тези случаи чичо ми беше посочвал и имена освен поредни номера, може би щях да се опитам да открия хората и да потърся съдействието им за изясняване на фактите. При дадените обстоятелства обаче, успях да открия само няколко души. Все пак, те всички потвърдиха записките напълно. Често съм се чудил, дали всички лица, към които чичо ми е отправил запитването си, са били толкова озадачени, колкото тази малка група. За щастие, те никога няма да се сдобият с обяснение на събитията.

Изрезките, от вестници, за които стана дума, се отнасяха до случаи на паника, маниакално и необичайно поведение по време на споменатия период. Професорът трябва да е ангажирал специализирана агенция за преглеждането на пресата, понеже количеството на извадките беше огромно, а източниците пръснати по целия свят. Съобщаваше се за среднощно самоубийство в Лондон, където човек, който спял сам, скочил от прозореца след стряскащ крясък. Друга изрезка съдържаше доста объркано писмо до редактор на вестник в Южна Америка, в което фанатичният автор правеше зловещи изводи за бъдещето въз основа своите съновидения. Съобщение от Калифорния описваше теософска колония, където всички вкупом носели бели роби и живеели в очакване на някакво „божествено знамение“, което така и не се случило, а от Индия се докладваше с резервиран тон за сериозно вълнение сред местното население към края на месец март — 22–23.

В Ирландия, както изглежда също са се ширили слухове и легенди, а ексцентричен художник на име Ардоа-Боно̀ окачил богохулно платно наречено „Сънуван пейзаж“ по време на пролетния салон в Париж през 1926 г. Що се отнася до записаните случаи на проблеми възникнали в заведенията за душевно болни, те са толкова многобройни, че само чудо е попречило на медицинското братство да забележи връзката и да стигне до загадъчните заключения. Накратко, странна сбирка изрезки, която днес ми е трудно да повярвам, че съм могъл да пренебрегна с твърд рационализъм. В онзи момент обаче бях убеден, че Уилкокс е бил запознат с по-ранната информация, която професорът споменава.