Читать «Зовът на Ктхулу ((Открито сред книжата на покойния Франсис Уейлънд Търстоун от Бостън))» онлайн - страница 5
Хауърд Лъвкрафт
Болният така и не описал изцяло това създание, но откъслечните му трескави думи, повторени от доктора, убедили професора, че то трябва да е същото безименно чудовище, което младежът се опитал да изобрази в скулптората вдъхновена от съня му. Докторът също добавил, че споменаването на това създание неизменно било последвано от изпадането на младежа в дълбок сън. Странен бил фактът, че температурата му била не много над нормалната, но иначе цялостното му състоянието говорело по-скоро за истинска треска, отколкото за умопомрачение.
На 2 април, около 3 часа след обед всяка следа от заболяването на Уилкокс изчезнала. Той седнал изправен в леглото, удивен да открие, че е в семейния си дом и без никакъв спомен за случилото се с него — насън или наяве — от нощта на 22 март нататък. Три дни по-късно, след като докторът обявил, че е излекуван, той се върнал в жилището си, но повече не бил от полза на професор Ангъл. След възстановяването му изчезнал всякакъв спомен за странните нощни видения и, след като цяла седмица слушал само обикновени, непредизвикващи интерес сънища, чичо ми спрял да записва разказите на младежа за неговите нощи.
Тук първата част на ръкописа приключваше, но препратки към някои от откъслечните бележки ми дадоха доста материал за размисъл — толкова много всъщност, че единствено заклетият ми скептицизъм, който в онзи момент беше основа на моята философия, може да оправдае упоритото ми недоверие към историята на скулптора. Въпросните бележки описваха сънищата на различни хора, случили се в същият период от време, когато Уилкокс е страдал от странното си неразположение. Изглежда чичо ми доста бързо е успял да проведе едно изумително обширно проучване сред почти всичките си приятели, на които това не би се сторило неуместно, относно техните скорошни сънища, като помолил да уточнят датите, когато са сънували онези от тях, които са им се сторили по-забележителни. Едва ли всички са реагирали с еднаква готовност на такова запитване, но във всеки случай той трябва да е получил повече отговори, отколкото човек би могъл да обработи без помощта на секретар. Техните оригинални писма не бяха запазени, но неговите записки предоставяха пълно и доста внушително описание. Хората, принадлежащи към средната класа на обществото и бизнеса — „солта“ на Нова Англия — бяха дали почти изцяло отрицателни отговори, макар че тук там се срещаха отделни случаи на обезпокоителни, макар и не придобили конкретна форма съновидения, всички датиращи от периода 23 март-2 април — времето на треската на Уилкокс. Мъжете на науката бяха засегнати малко по-сериозно — в четири случая се даваха описания на неясни откъслечни спомени за странен пейзаж, а в един случай се споменаваше нещо ужасяващо и ненормално.