Читать «Зовът на Ктхулу ((Открито сред книжата на покойния Франсис Уейлънд Търстоун от Бостън))» онлайн - страница 7

II. Разказът на инспектор Леграс

По-старите събития, поради които сънищата и барелефът на скулптора се сторили толкова важни на чичо ми, бяха описани във втората част на дългия ръкопис. Както изглежда, професор Ангъл е имал и друг случай да попадне на дяволската форма на неописуемото чудовище, да се диви над загадъчните йероглифи и да чуе знаменателното словосъчетание, което може да се предаде само като „ктхулу“. При това връзката с тези по-ранни събития е толкова обезпокоителна и ужасяваща, че не е чудно колко настойчив е бил чичо ми в желанието си да получава данни за състоянието на Уилкокс.

Въпросните предходни събития се случили 17 години по-рано през 1908 г. по време на годишната среща на Американското археологическо общество, проведена в Сейнт Луис. Поради своя всепризнат авторитет и постижения в областта, чичо ми бил един от най-активните участници във всички обсъждания и бил сред първите, към които се обърнали групата външни лица, присъстващи на срещата. Те се възползвали от събитието, за да потърсят точни отговори и експертни мнения за някои свои въпроси.

Тази външна група се предвождала от съвсем обикновен човек на средна възраст, който почти веднага станал център на внимание на срещата. Той бил пристигнал чак от Ню Орлийнс, за да потърси определена информация, която никой местен източник не можел да му осигури. Името му било Джон Реймънд Леграс и по професия бил полицейски инспектор. Със себе си донесъл причината за своето посещение — гротескна, отвратителна и очевидно много стара каменна статуетка, чийто произход не му се отдало да определи. Не се заблуждавайте, че инспекторът имал какъвто и да било интерес към археологията. Нищо подобно, желанието му да търси подобна информация се дължало на чисто професионални причини. Донесената от него статуетка, идол, фетиш или каквото е представлявала, била открита няколко месеца по-рано в гористите блата южно от Ню Орлийнс по време на полицейска акция по повод предполагаема вуду сбирка. Ритуалите, които заварили да се извършват там обаче били толкова необичайни и отблъскващи, та полицаите осъзнали, че са попаднали на напълно непознат мрачен култ, чийто сатанински характер надхвърлял и най-тъмните африкански вуду кръгове. За произхода му не могли да съберат абсолютно никаква друга информация освен невероятните и противоречиви истории на заловените членове на култа. От там се породила и небоходимостта на полицията да получи експертна оценка, която да им помогне да определят към коя епоха принадлежи откритият символ и чрез него да проследят култа до първоизточника му.