Читать «Зовът на Ктхулу ((Открито сред книжата на покойния Франсис Уейлънд Търстоун от Бостън))» онлайн - страница 8

Инспектор Леграс нямал представа каква сензация ще предизвика находката му. Един поглед хвърлен на статуетката бил достатъчен, за да развълнува дълбоко събраните учени. Те незабавно го наобиколили, обхванати от любопитство да огледат миниатюрата, чиято странна непозната форма и истински древен вид изглежда предоставяли досег с непокътнати архаични представи. Статуетката не била излязла от средите на нито една позната скулптурна школа, но все пак мътно-зеленикавият камък с неясен произход сякаш носел отпечатъка на векове или дори хиляди години съществуване.

Фигурата, която бавно обикаляла от ръка на ръка, за да я огледат всичко отблизо и внимателно, била дълга двадесетина сантиметра и се отличавала с майсторска изработка. Представлявала чудовище, чиято форма имала много малко общо с човешката, с глава подобна на октопод и лице с множество пипала. Тялото било покрито с люспи, на предните и задни крака имало огромни нокти а отзат се виждали тесни криле. Съществото имало подчертано страховит характер и злобно излъчване, тялото му изглеждало подпухнало и пихтиесто. То клечало на правоъгълен блок или пиедестал покрит с неразгадаеми йероглифи. Върховете на крилата докосвали задния ръб на пиедестала, седалището заемало центъра, а дългите извити нокти на подвитите задни крака обхващали предния ръб и се протягали надолу върху четвърт от височината на блока. Главата, напомняща октопод, била наведена напред, така че краищата на лицевите пипала докосвали огромните предни лапи, поставени върху коленете на подвитите крака. Въпреки всичко, фигурата била доста правдоподобно изобразена, което й придавало дори още по-плашещ вид, понеже източникът й бил напълно неизвестен. Възрастта на предмета безспорно била неописуемо огромна, но нищо не подсказвало връзката му с някой клон на изкуството, познат от зората на човечеството или, от която и да било друга епоха. Дори материалът, от който била изработена статуетката сам по себе си бил загадка. Хлъзгавият, зеленикаво черен камък със златисти и многоцветни петънца и жилки не приличал на нищо познато на геологията или минерологията. Също толкова объркващи били и йероглифите по основата и, макар на сбирката да присъствали половината световни учени, специализирани в тази област, никой не могъл да определи дори далечно родство на символите с някоя позната лингвистична система. Надписите, както и материала и самият обект, били ужасно далечни и чужди на човечеството, каквото го познаваме; присъствието им по страховит начин намеквало за старинни нечестиви цикли на живота, в които нашият свят и цивилизация не са имали никакво участие.

Все пак, макар всички членове на археологическото общество да клатели глави в недоумение и да признавали, че не са в състояние да разрешат проблема на инспектора, един от тях съзрял нещо бегло познато в чудовищната форма и писменост и по-късно споменал доста неуверено дреболията, която му била известна. Този човек бил покойният вече Уилям Чанинг Уеб, професор по антропология от университета в Принстън и далеч не маловажен изследовател. Четирдесет и осем години по-рано, професор Уеб участвал в експедиция из Гренландия и Исландия, където търсил някои стари Рунически надписи. Не успял да открие онова, което издирвал, но докато бил там, по бреговете на Западна Гренландия той открил изолирано племе от уродливи ескимоси, чиято религия — интригуваща форма на дяволопоклонничество — го потресла със своята отблъскваща кръвожадност. Останалите ескимоси знаели твърде малко за този култ и при споменаването му ги побивали тръпки. Те твърдели, че култът е ужасно древен и, че произхожда от времето преди сътворението на света. Освен неописуеми церемонии и човешки жертвоприношения, налице били и странни унаследявани ритуали, отправени към върховен демон, наричан „торнасук“. Професорът чул тази дума от стар „ангекок“ или шаман и записал с латински букви произношението й толкова точно, колокот могъл. В онзи момент обаче, основно място в култа заемал идолът, който членовете на този култ почитали. Около него те танцували докато северното сияние се носело над заснежените върхове. Според професора този идол представлявал груб каменен барелеф, състоящ се от противно изображение и някакви писания и, доколкото можел да каже, грубо напомнял основните форми на скверният предмет, който попаднал в ръцете му на сбирката на Археологическото общество.