Читать «Зовът на Ктхулу ((Открито сред книжата на покойния Франсис Уейлънд Търстоун от Бостън))» онлайн - страница 4

Именно тогава той започнал хаотичния си разказ, който внезапно събудил забравени спомени у чичо ми и предизвикал неговия трескав интерес. Предишната нощ било усетено леко земетресение, най-сериозното в Нова Англия от няколко години, и това остро повлияло въображението на Уилкокс. След като си легнал той бил споходен от сън, какъвто не му се било случвало да сънува друг път. В съня си видял градове на гиганти, титанични блокове и извисени към небето монолити. От всички тях се процеждала зеленикава влага и го изпълвали с неясен ужас. Всички стени и колони били покрити с йероглифи, а от някакво неопределено място отдолу се дочувал глас, който не бил наистина глас, някакво хаотично усещане, което само въображението можело да превърне в звук. Младежът се опитал да предаде звука чрез почти непроизносимата комбинация от букви „Ктхулу фхтан“.

Тази словесна бъркотия отключила спомена, който развълнувал и разтревожил професор Ангъл. Той заразпитвал скулптора с научна прецизност и с напрегната съсредоточеност се заел да разглежда барелефа, който младежът, измръзнал, все още по нощница, се бил заел да изработи веднага, след като сънят се оттеглил и го оставил буден и дълбоко озадачен. Според Уилкокс, чичо ми отдал на старостта си факта, че му отнело толкова време да разпознае йероглифите и пиктограмата. Много от въпросите му се сторили неуместни на госта, особено онези, които целели да установят възможна връзка на младежа с някой странен култ или тайно общество. Уилкокс също не могъл да разбере неколкократните обещания на професора да запази тайна, ако младежът реши да признае съпричастието си към някое популярно мистическо или езическо учение. След като професор Ангъл се уверил, че скулпорът действително не е запознат с никакви култове или криптографски системи, той обсипал Уилкокс с горещи молби да продължи да получава сведения за сънищата му. Тази идея явно е била осъществена, защото след първоначалния разговор, ръкописът продължаваше с описание на всекидневни посещения, по време на които младежът разказвал потресаващи откъси от нощните си видения, чиято същина винаги се заключавала в страховитата гледката на гигантски пропит с влага тъмен камък и някакъв подземен глас или разум монотонно повтарящ нещо, което макар да достигало до слуха, можело да се опише само като безсмислица. Двата звука, които се повтаряли най-често, можели да се предадат с думите „Ктхулу“ и „Рлайа“.

По нататък ръкописът споменава, че на 23 март Уилкокс не се появил. Запитването отправено в жилището му разкрило, че е бил поразен от странна треска и отнесен в дома на семейството му на улица Уотърман. През нощта виковете му разбудили няколко от останалите художници обитаващи сградата, а оттогава се намирал в състояние или на безсъзнание, или на делириум. Чичо ми веднага телефонирал на семейството и продължил да следи случая отблизо. Отбивал се често и в кабинета на Др Тоби, който се грижел за пациента. Очевидно трескавият ум на младежа бил обсебен от странни неща, при споменаването на които докторът потръпвал. Те включвали не само повторение на онова, което младежът бил сънувал по-рано, но засягали и някакво тромаво, гигантско създание „извисяващо се цели мили“.