Читать «Зовът на Ктхулу ((Открито сред книжата на покойния Франсис Уейлънд Търстоун от Бостън))» онлайн - страница 3

Първата половина от основния ръкопис представяше много странен разказ. Изглежда, че на първи март, 1925 г., професор Ангъл е бил посетен от мрачен, изпит младеж с изтормозен и невротичен вид, който носел със себе си описания барелеф. В онзи момент глинената плочка била все още влажна и съвсем нова. На визитката му било изписано името Хенри Антъни Уилкокс и чичо ми разпознал в него най-младия син на известно семейство, който му бил бегло познат. Младежът изучавал скулптура в Школата по Дизайн в Род Айлънд и живеел сам в Сградата на Лилията, намираща се близо до това учебно заведение. Уилкокс бил преждевременно развит младеж, известен, колкото със своя гений, толкова и със своята ексцентричност и още от дете привличал внимание към себе си със странните истории и необикновени сънища, които имал навика да разказва. Наричал себе си „физически свръхчувствителен“, но трезвото и здравомислещо население на стария търговски град го определяло просто като „чудак“. Младежът никога не бил поддържал особено дълбоки връзки с хората от своята среда и постепенно напуснал общественото полезрение, като останал познат само на малка група естети от други градове. Дори Клубът по изкуствата на Провидънс, който много държал да запази консерватизма си, го считал за напълно безнадежден случай.

По време на посещението, продължаваше ръкописът на професора, скулпторът доста безцеремонно поискал да се възползва от археологическите познания на домакина си за разпознаване на йероглифите върху барелефа. Той говорел доста отнесено и надуто, което говорело за позиране и оскъдна симпатия. На свой ред чичо ми също доста рязко отговорил, че тъй като плочката очевидно е съвсем нова, това я свързва с всичко друго, но не и с археологията. Отговорът на младия Уилкокс, който впечатлил чичо ми дотолкова, че той го запомнил и записал дословно, имал доста фантастично-поетичен характер, което сложило отпечатък върху целия разговор и, което, както по късно се убедих, е било доста характерно за младежа. Той казал: „Нова е наистина, защото аз сам я изработих снощи под влиянието на сън за странни градове, а сънищата са по стари от печалния Тир, от съзерцателния Сфинкс и от опасания в градини Вавилон.“