Читать «Зовът на Ктхулу ((Открито сред книжата на покойния Франсис Уейлънд Търстоун от Бостън))» онлайн - страница 2

Пра-чичо ми беше вдовец и нямаше деца. След смъртта му аз бях негов наследник и изпълнител на завещанието му, поради което се очакваше да се запозная подробно с книжата му. За целта преместих всичките му кутии и папки в жилището си в Бостън. Повечето от материалите, които прегледах, по-късно ще бъдат публикувани от Американското Археологическо общество, но имаше една кутия, която ми се стори крайно озадачаваща и, която изобщо не бях склонен да показвам на други хора. Тя беше заключена и не открих ключа, докато не ми хрумна да прегледам личния ключодържател, който професорът носеше в джоба си. Така действително успях да отворя кутията, но това само ме изправи пред по-голямо и необяснимо препятствие. Защото какво можеше да е значението на странния глинен барелеф, на разпокъсаните и несвързани драсканици и изрезките, които открих? Възможно ли беше в края на живота си чичо ми да е почнал лековерно да приема най-повърхностните измами? Реших да издиря ексцентричния скулптор, отговорен за това очевидно разстройване на старческия ум.

Барелефът беше груб правоъгълник с дебелина около два сантиметра, размери около дванадесет на петнадесет сантиметра и очевидно беше със съвременен произход. Изображенията по него обаче далеч не внушаваха съвременност, нито имаха такъв смисъл, понеже, независимо, че приумиците на кубизма и футуризма са много и необуздани, те рядко демонстрират повтаряемостта, характерна за древните писмености. А тези изображения, действително бяха някакъв вид писменост, но въпреки всички книжа събрани от чичо ми, не можех да определя точния й вид или поне намек за нещо, с което тя да е дори далечно свързана.

Над тези знаци, които очевидно бяха йероглифи, имаше фигура, която приличаше на пиктограма, но импресионистичното й изпълнение не позволяваше да се добие твърде ясна представа за нейния характер. Изглежда беше някакъв вид чудовище или символ представящ чудовище, чиято форма е могла да се зароди единствено в нечий болен ум. Смятам, че ще се доближа до истината ако кажа, че в моето доста буйно въображение възникнаха едновременно образите на октопод, дракон и някаква човешка карикатура. Пихтиеста, покрита с пипала глава се мъдреше върху гротескно люспесто тяло със закърнели крила, но общия вид на фигурата беше това, което я правеше толкова страховита. Фонът зад фигурата съдържаше бегли намеци за гигантски архитектурни обекти.

Освен от куп изрезки от вестници, този странен обект се придружаваше от бележки, изписани със старческия почерк на професора, които не претендираха за никакъв литературен стил и бяха озаглавени „Култът към Ктхулу“. Буквите бяха изписани старателно, така че да се избегне неправилно произношение на тази неизвестна дума. Ръкописът беше разделен в две части, първата от които озаглавена „1925 г. — Сънища и работа със сънищата на Х.А. Уилкокс, ул. Томас №7, Род Айлънд“, а втората „Разказ на инспектор Джон Р. Леграс, ул. Биенвил № 121, Ню Орлиънс, Луизиана представен на срещата на Американското археологическо общество през 1908 г., бележки върху същия и допълнение на Професор Уеб“. Останалите ръкописни страници бяха кратки бележки, някои от тях разкази за странни сънища от различни хора, някои от тях цитати от теософски книги и списания (от тях си струва да се спомене „Атлантида и Изгубената Лемурия“ на У. Скот-Елиът), а останалите се отнасяха до дълго съществували тайни общества и култове с препратки към откъси от книги по въпросите на митологията и антропологията, като „Златната Клонка“ на Фрейзър и „Култът към вещерството в Западна Европа“ на Мис Мъри. Изрезките от вестници в по-голямата си част споменаваха множество умствени заболявания и случаи на групово безумство или мания през пролетта на 1925 г.