Читать «Зовът на Ктхулу ((Открито сред книжата на покойния Франсис Уейлънд Търстоун от Бостън))» онлайн - страница 13

Старият Кастро си спомнил откъси от страховита легенда, която опровергавала предположенията на теософите и създавала впечатлението, че човекът и неговия свят са се появили едва неотдавна и са нещо мимолетно и преходно. Имало епохи, когато други Същества владеели Земята и живеели във величествени градове. Според Кастро безсмъртният Китаец му разкрил, че остатъци от градежите на тези Същества все още могат да се открият във вид на Циклопски камъни на острови в Тихия океан. Тези предшественици загинали цяла вечност преди появата на човека, но имало техники Те да бъдат върнати към живот, когато звездите заемат отново определено положение от вечния си цикъл. Самите Те били пристигнали от звездите и донесли със себе си своите изображения.

Според думите на Кастро, Великите Древни не се състояли единствено от плът и кръв. Те имали своя форма, но тя не била изцяло материална. Когато звездите били разположени подходящо, Те можели да преминават от един космически свят в друг, но когато звездите били в грешна позиция, Те не можели да запазят живота си. Това обаче не означавало, че са безвъзвратно мъртви. По думите на Кастро, Те лежали в каменните си домове във великия град Рлайа, запазени чрез заклинанията на Могъщия Ктхулу, за да дочакат славно възкресение, когато звездите и Земята отново щели да са готови за Тях. Когато обаче този момент настъпел, Те щели да имат нужда от помощ отвън, която да освободи телата им, понеже същите заклинанията, които ги поддържат живи им пречели на направят първата крачка към освобождението си и без чужда помощ просто биха останали да лежат будни в мрака, обзети от своите мисли и недоволство в продължение на милиони години. Те били наясно с всичко случващо се във вселената, защото общували чрез предаване на мисли. Дори и в онзи момент, твърдял португалецът, те разговаряли в гробниците си. Когато появата на човека сложила край на хаотичните времена, Великите Древни успели да разговарят с най-чувствителните сред хората като манипулирали сънищата им. Това бил единственият начин Тяхната реч да достигне телесните умове на бозайниците.

Тези първи хора, с които Древните се свързали, създали култа към исполинските идоли, които видели в сънищата си; идоли донесени в непознати отминали ери от мрачните звезди. Този култ щял да продължи да съществува до момента, когато звездите заемат отново своите правилни позиции. Тогава тайните жреци щели изведат Могъщия Ктхулу от гробницата му, за да вдъхне живот на събратята си и да си възвърне управлението на Земята. Твърде лесно можело да се познае кога това време е дошло, защото тогава хората щели вече да приличат на Великите Древни — свободни и диви, надраснали идеите за добро и зло, захвърлили законите и морала, крещящи и убиващи, и пируващи на воля. И тогава освободените Древни щели да им покажат нови начини да крещят и убиват, и пируват, и да се веселят и цялата Земя щяла да бъде обхваната от унищожителните пламъци на екстаза и свободата. До настъпването на това време, култът трябвало чрез съответните ритуали да поддържа жива паметта за древните традиции и да пророкува завръщането им.