Читать «Зовът на Ктхулу ((Открито сред книжата на покойния Франсис Уейлънд Търстоун от Бостън))» онлайн - страница 12

След завръщането им в полицейското управление след мъчително трудно и изтощително пътуване, затворниците били прегледани. Прегледът установил, че всички са от смесен расов произход и с умствени отклонения. Почти всички били моряци, а малка част от тях, които били негри или мулати — предимно туземци от Запад или островитяни с португалски произход от о-в Брава (от групата острови Кейп Верде) — внасяли вуду нотката в този толкова разнороден култ. Много скоро след като започнали да ги разпитват обаче станало ясно, в случая са се натъкнали на много по-старо и дълбоко вярване от негърския фетишизъм. Независимо колко невежи и пропаднали били задържаните, те се придържали с учудваща последователност към основната идея на своята страховита вяра.

По думите им, те почитали Великите Древни, които са съществували цяла вечност преди появата на хората и, които се спуснали в нашия млад свят от небето. Тези Древни били вече покойници, намиращи се под земята и в моретата, но мъртвите им тела предали техните тайни във вид на сънища на основателите на този култ, който никога не прекъснал съществуването си. Затворниците твърдели, че са част от същия този култ, който щял да съществува вечно, скрит в отдалечени пущинаци и тъмни места по целия свят до времето, когато могъщият жрец Ктхулу, щял да се надигне от мрачното си обиталище във великия подводен град Рлайа и да наложи отново своята власт на Земята. Някой ден, когато звездите са в нужното положение, той щял да призове вечно бдителните си последователи и те щели да го освободят.

Междувременно не им било позволено да казват нищо повече. Пазели тайна, която дори мъчения не можела да им бъде изтръгната. Твърдели, че човечеството не е единствен притежател на разум на земята и, че мракът изпращал вестители на малцината вярващи, това не били самите Велики Древни — тях не бил виждал никой човек. Статуетката-идол представлявала Ктхулу, но никой не можел да каже дали всички останали са като него. Никой не можел да разчете вече и древната писменост, но знанието се предавало от уста на уста. Ритуалното песнопение не било тайната, която пазели, тя никога не била изричана гласно, а само прошепвана. Песнопението имало само този смисъл: „В дома си в Рлайа мъртвият Ктхулу сънува в очакване“.

Само двама от затворниците били оценени, като достатъчно нормални, за да увиснат на въжето. Останалите били настанени в различни институции. Никой от тях не си признал да е участвал в ритуалните убийства. Твърдели, че те са дело на Чернокрилите, които ги навестявали от сборищата си, съществували в мрачните гори от незапомнени времена. Така и не успели обаче да постигнат съгласие при описанието на тези тайнствени съучастници. Информацията, която полицията успяла да събере, дошла от изключително стар португалски метис на име Кастро, който твърдял, че е плавал до далечни пристанища и е разговарял с безсмъртните водачи на култа в китайските планини.