Читать «Зовът на Ктхулу ((Открито сред книжата на покойния Франсис Уейлънд Търстоун от Бостън))» онлайн - страница 15

Никак не е чудно, че чичо ми е бил развълнуван от разказа на скулптора. След всичко, което вече е знаел от Леграс за култа, какви ли мисли трябва да са се породили у него, когато е научил, че чувствителен млад човек не само е сънувал странната фигура, намерена в луизианските блата и точните йероглифи, открити по нея и върху гренладския дяволски надпис, но в съня си ясно е разпознал и поне три от думите, произнасяни в ритуалите на дяволопоклонниците Ескимоси и на луизианските метиси. Съвсем естествено е, че чичо ми незабавно се заел най-подробно да проучи случая, макар лично аз да подозирах, че младият Уилкокс се е запознал с въпросният култ от друг източник и си е измислил поредицата от сънища, за да подхрани тази загадка за сметка на чичо ми. Събраните изрезки от вестници и разкази за сънища бяха сериозно доказателство наистина, но моят рационализъм и крайната екстравагантност на историята ме подтикваха да приема онова, което според мен бе най-разумното обяснение. Ето защо, след като напълно проучих ръкописа и сравних теософските и антропологични бележки с разказа на Леграс, реших да замина за Провидънс, където да се срещна със скулптура и да го порицая, както смятах че заслужава, задето тъй дръзко е подлъгал начетеният възрастен човек.

Уилкокс все още живееше сам в Сградата на Лилията на улица Томас — грозновата Викторианска имитация на Бретонска архитектура от 17 век, която парадираше с хоросановата си фасада сред приятните колониални къщи на старинния хълм. Там, в сянка на най-хубавата джроджианска камбанария в Америка, аз го заварих да работи в жилището си. Образците пръснати около него ме принудиха да призная, че той наистина е гениален и уникален творец. Вярвам, че някой ден ще бъде известен като един от най-големите представители на декадентството. Той беше въплътил в глина и вероятно някой ден щеше да постигне същото с мрамор, онези кошмарни фантазии, които Артър Макън облича в думи а Кларк Аштън Смит изобразява в стихове и картини.

Мрачен, болнав и някак занемарен на външен вид, той се извърна апатично при почукването ми и без да става попита по каква работа съм дошъл. Казах му кой съм и той прояви известен интерес, понеже чичо ми, макар да беше пробудил любопитството му с проучването на сънищата, никога не беше му обяснил причината за интереса си. Аз самият не обогатих особено знанията му, но се опитах деликатно да го предразположа да говори. От начина, по който говореше за сънищата си, веднага се убедих, че е напълно откровен. Тези сънища и подсъзнателните остатъци от тях бяха повлияли творчеството му дълбоко — той ми показа страховито изглеждаща статуя, чийто вид ме потресе с мрачните намеци, които отправяше. Скулпторът не си спомняше да е виждал оригинала на тази фигура, освен в собствения си повлиян от съня барелеф, но ръцете му сами я бяха оформили. Това несъмнено беше гигантското същество, за което е бълнувал по време на треската си. Скоро ми стана ясно, че той наистина не знае нищо за тайния култ, освен онова, което е доловил по време на безапелационните разпити, поведени от чичо ми и отново се оказах в положение да се питам, по какъв ли начин е могъл да добие тези странни впечатления.