Читать «Зовът на Ктхулу ((Открито сред книжата на покойния Франсис Уейлънд Търстоун от Бостън))» онлайн - страница 14

И тъй, в стари времена хората общували с погребаните Древни в сънищата си, но после нещо се случило. Великият каменен град Рлайа, с монолитите и гробниците си, потънал под вълните. И дълбините, пълни с първични загадки, които дори мисълта не можела да премине, прекратили това призрачно общуване. Споменът обаче никога не изчезнал и висшите жреци твърдели, че градът отново ще се издигне, когато всички звезди са по местата си. Тогава от недрата на земята излезли престарелите сумрачни земни духове, и донесли със себе си шепоти доловени в забравени пещери под морското дъно. Старият Кастро обаче не се осмелил да говори твърде много за тях. Набързо прекъснал разказа си и вече нито насила, нито с добро могли да му измъкнат повече информация. Учудващо, той също отказал да съобщи какъв е бил ръстът на Древните. За произхода на култа казал, че според него той се крие сред безпътните Арабски пустини, където се издига Ирем, Градът на Колоните, обвит в сънища, скрит и недосегаем. Старецът твърдял, че култът няма нищо общо с европейското вещерство и е на практика непознат освен сред последователите си. Никоя книга не го била споменавала, макар Безсмъртния Китаец да му казал, че в Некрономикона на безумния арабин Абдул Алхазред се криели двусмислици, които посветените можели сами да изберат как да тълкуват, особено често обсъжданите стихове:

Не е мъртво, което живее в безкрайна лъжа И след странни еони може дори да убие смъртта

Леграс, дълбоко впечатлен и не по-малко озадачен, напразно търсил исторически данни за този култ. Очевидно Кастро казвал истината, когато твърдял, че култът се пази в дълбока тайна. Специалистите в Университета Тюлейн не били в състояние да хвърлят повече светлина нито върху култа, нито върху статуетката, затова детективът се обърнал към най-големите авторитети в страната, но ето че дори сред тях единствената следа, на която се натъкнал бил гренландският разказ на професор Уеб. Трескавият интерес, който разказът на Леграс, подкрепен от донесената статуетка, породил на сбирката е слабо отразен в официалните публикации на Американското археологическо общество, но има сериозен отзвук в последвалата кореспонденция между участниците. Хора като тях, свикнали да попадат на всякакви случаи на измама и мошеничество, са се изказвали преди всичко с предпазливост. За известно време Леграс заел изображението на професор Уеб, но след смъртта на последния фигурката била върната на инспектора и все още е негово притежание. Именно там я видях и аз неотдавна. Тя е действително ужасяващ предмет и без съмнение е сходна със скулпурата, изработена от младия Уилкокс под влияние на сънищата му.