Читать «Зовът на Ктхулу ((Открито сред книжата на покойния Франсис Уейлънд Търстоун от Бостън))» онлайн - страница 11

Само поезията и лудостта биха могли да опишат достоверно звуците, които достигали до хората на Леграс, докато те си проправяли път сред тъмните тресавища по посока на червеното сияние и на приглушените барабани. Има звуци присъщи на човека и такива присъщи на зверовете. Потресаващо е обаче да чуеш животински звуци издавани от хора. Зверски бяс и необуздана разюзданост се извисявали в демоничен вой и екстатични писъци, които пронизвали и многократно се отразявали от нощната гора — сякаш гибелни бури, надигнали се от самите дълбини на ада. От време на време нестройният вой спирал и един добре организиран хор от дрезгави гласове подемал отвратителната монотонна фраза от ритуала:

„Фнглуи мглунафх Ктхулу Рлайа угахнагл фхтан“

И тогава внезапно, мъжете достигнали едно място в гората, където дърветата растели по̀ на рядко и се изправили срещу гледката на самата церемония. На четирима от тях им прилошало, един припаднал, а други двама били разтърсени от френетични писъци, които дивата какофония на оргията заглушила. Леграс напръскал лицето на припадналия с вода от блатото и всички се изправили, треперещи и почти хипнотизирани пред този ужас.

В една естествена просека в блатото се простирала затревена ивица земя, заемаща не повече от акър, разчистена от дървета и относително суха. На тази поляна именно подскачала и се извивала такава противоестествена човешка орда, каквато само Сайм или Ангарола биха могли да изобразят. Напълно лишени от дрехи уродливи изчадия ревели, мучали и се гърчели около чудовищен кръг от огън, в центъра на който, случайни пролуки в пламъците разкривали гранитен монолит висок около метър и половина, върху който била поставена неуместно дребната отвратителна статуетката, донесена от инспектора. В по-широк кръг около обвития в пламъци монолит, разположени на равни разстояния се издигали десет бесилки, от които с главата надолу висели странно обезобразените тела на изчезналите заселници. Поклонниците подскачали и ревели в безконечна вакханалия, която обикаляла отляво надясно в пространството между кръга от тела и огнения кръг.

Вероятно трябва да отдадем на въображението му твърдението на един от присъствалите там мъже — впечатлителен испанец — че е дочул ответно пение на ритуалните звуци идващо дълбоко от тъмните гори, които легендите са населили с толкова страхотии. По-късно имах възможност да се срещна и разговарям с този човек, Джоузеф Д. Галвез, който действително се оказа, надарен с богато въображение. Той дори намекна, че е доловил звука на размахани огромни криле и съзрял блестящи очи и исполинско бледо туловище отвъд най-отдалечените дървета, но според мен е слушал твърде много от местните легенди.

В действителност вцепенението на мъжете не продължило дълго — все пак служебният им дълг бил преди всичко! Затова, макар в тълпата да имало почти стотина метиси поклонници, полицаите, разчитайки на огнестрелните си оръжия, се хвърлили на пътя на отвратителната процесия. Хаосът и врявата, които се вдигнали в следващите пет минути били неописуеми, но в края им Леграс установил, че са заловени четиридесет и седем участника в нечестивия ритуал, принудил ги набързо да навлекат дрехи и успял да ги поведе между две колони от полицаи. Петима от поклонниците били загубили живота си, а двама били сериозно ранени и другарите им трябвало да ги отнесат на импровизирани носилки. И, разбира се, Леграс внимателно смъкнал фигурката от монолита и я прибрал.