Читать «Цветът от Космоса» онлайн - страница 11

На 19 октомври Наюм се дотътрил до къщата на Ами с тъжната вест, че Тадеус е умрял неизвестно от какво. Бащата бил изкопал гроб в малкото семейно гробище зад имението и положил там онова, което намерил в таванската стаичка. Нямало начин смъртта да е дошла отвън, защото дървените решетки на тясното прозорче и ключалката на вратата били непокътнати. Макар да тръпнели от страх, съпрузите Пиърс утешили, както можели, клетия човечец. Безименен ужас витаел над хората от рода Гарднър и над всичко, което докосвали, самото присъствие на един от тях сякаш носело полъх от дъното на преизподнята. Ами твърде неохотно съпроводил Наюм до фермата и сторил каквото му било по силите, за да успокои истеричните ридания на малкия Мъруин. Дзенас не се нуждаел от утеха. От известно време той по цял ден се взирал безизразно в пустотата или покорно изпълнявал заповедите на баща си; Ами помислил, че съдбата е била милосърдна към него. Понякога лудата от мансардата отвръщала с приглушени вопли на пронизителните писъци на Мъруин; забелязвайки въпросителния поглед на гостенина, Наюм обяснил, че жена му става все по-немощна. Привечер Ами настоял да си върви — даже и дружбата не можела да го удържи на това място, където растенията започвали да излъчват бледо сияние и дърветата се люшкали без никакъв ветрец. За щастие той бил лишен от въображение. Но въпреки това преживяното поразмътило разсъдъка му, а ако можел да обмисли и свърже всички тия поличби, сигурно щял да полудее окончателно. По здрач той поел към къщи, изпроводен от ужасните крясъци на лудата и детето.

Три дни по-късно Наюм нахълтал призори в кухнята на Ами и в отсъствието на стопанина съобщил нова страшна вест на парализираната от ужас мисис Пиърс. Този път бил изчезнал малкият Мъруин. Късно вечерта бил тръгнал към кладенеца с кофа и фенер и повече не се върнал. От известно време съвсем не владеел нервите и постъпките си. Пищял от всяка дреболия. В тъмното от двора долетял отчаян вик, но още преди бащата да отвори вратата, детето било изчезнало. Никаква следа от светлина и от Мъруин. Отначало Наюм помислил, че кофата и фенерът също са изчезнали, но когато по изгрев слънце се връщал от напразното търсене из ливадите и горите, открил край кладенеца два странни предмета. Една безформена, полуразтопена желязна буца донякъде напомняла фенера; до нея се търкаляли останките от кофата — дръжка и изкривени железни обръчи. Наюм се губел в догадки; мисис Пиърс не знаела какво да мисли, а когато Ами се прибрал и изслушал разказа, той също не можал да предложи хипотеза. Мъруин бил изчезнал и нямало смисъл да съобщават на останалите фермери, които и без това странели от семейство Гарднър. Още по-безполезно било да уведомяват гражданите на Аркхам, които се присмивали на цялата история. Тадеус бил мъртъв, а сега и горкичкият Мъруин. Нещо дебнело около фермата, нещо, което не се вижда, нито чува… нещо дебнело… дебнело… Скоро и Наюм щял да изчезне; искал Ами да наглежда жена му и Дзенас, ако те го надживеели. Навярно всичко било небесно наказание, само че не разбирал с какво го е заслужил, нали цял живот се бил придържал към Божиите закони.