Читать «Храмът» онлайн - страница 3

Експлозията в машинното отделение в два часа сутринта дойде като пълна изненада. Не бяхме забелязали нито някакъв дефект по машините нито невнимание от страна на хората и все пак, без каквото и да е предупреждение, целият ни кораб беше съсипан от огромното сътресение. Лейтенант Кинце забързано тръгна към машинното отделение, където откри резервоара за горивото и повечето механизми натрошени, инженерите Раабе и Шнайдер убити на място. Внезапно се озовахме в действително тежка ситуация. Химичните генератори на въздух бяха непокътнати и можехме да си служим с устройствата за спускане и издигане на подводницата и за отваряне на люковете докато въздухът под налягане и акумулаторните батерии издържат, но не бяхме в състояние да приведем подводницата в движение или да я направляваме. Да търсим избавление в спасителните лодки би означавало директно да се предадем в ръцете на безпричинно ожесточените срещу великата ни немска нация врагове, а след операция „Виктъри“ всички опити да се свържем по радиото с други подводници от имперската флота се бяха провалили.

От момента на инцидента до 2 юли ние се носехме постоянно на юг почти без да имаме някакви планове и без да срещаме други плавателни съдове. Делфините все още заобикаляха подводницата — забележително обстоятелство предвид сериозното разстояние, което бяхме изминали. Сутринта на 2 юли забелязахме боен кораб плаващ под американски флаг и хората станаха много неспокойни в желанието си да се предадат. Накрая се наложи лейтенант Кинце да застреля един матрос на име Траубе, който се застъпваше за този антинемски акт твърде настойчиво. Това укроти екипажа за момента и ние се потопихме незабелязано.

Следващият ден следобед от юг се зададе плътно ято морски птици и морето започна да се надига злокобно. Ние затворихме люковете и изчакахме развитието на събитията докато стана ясно, че трябва да се потопим или вълните, издигащи се като планини ще ни пометат. Налягането на сгъстения въздух и електричеството ни намаляваха и на нас ни се искаше да избегнем ненужната употреба на оскъдните механични ресурси, но в случая нямахме избор.

Установихме се на неголяма дълбочина и, когато след няколко часа морето беше по-спокойно, решихме да се върнем на повърхността Тук обаче възникна нов проблем, тъй като корабът отказваше да отговаря на командите ни, независимо то всичко, което правеха механиците. Този подводен затвор засилваше страха на мъжете и те отново започнаха да мърморят за изображението от слонова кост на лейтенант Кинце, но при вида на автоматичния пистолет се успокояваха. Постарахме се да поддържаме горките нещастници постоянно заети и те продължаваха да човъркат машините, макар добре да съзнавахме, че е безполезно.