Читать «Храмът» онлайн - страница 11

Останалото е просто. Желанието ми да вляза в храма се превърна в необяснимо и непреодолимо изискване, което не мога да отхвърля. Собствената ми германска воля вече не контролира действията ми и от тук нататък мога да вземам решения само за незначителни въпроси. Подобна лудост отведе Кинце към смъртта му — неподготвен и незащитен в океана. Аз обаче съм Прусак и разумен човек и ще се възползвам до последно от всичко, с което разполагам, колкото и малко да е то. Когато разбрах, че ще трябва да отида, приготвих костюма за гмуркане, шлема и генератора на въздух, така че да са готови за обличане и веднага започнах да пиша тази набързо съставена хроника, като се надявам, че някой ден тя ще стигне до света. Ще запечатам ръкописа в бутилка и ще я поверя на морето сега, когато напускам подводницата завинаги.

Не се страхувам дори и от предсказанията на безумеца Кинце. Това, което видях не мое да е истина и знам, че собствената ми лудост ще доведе единствено до моето бавно задушаване, когато въздухът ми свърши. Светлината в храма е чиста заблуда и аз ще умра спокойно, като истински германец в тези тъмни забравени дълбини. Демоничният смях, който чувам е плод само на болния ми мозък. Така че ще облека внимателно костюма си и смело ще се изкача по стъпалата към това първично светилище, към тази тиха загадка на неизмеримите дълбини и неизброимите години.

Информация за текста

Howard Lovecraft

The Temple, 1920

Източник: [[http://sf.bgway.com|Библиотеката на Александър Минковски]]

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/357]

Последна редакция: 2006-08-05 13:53:05