Читать «Храмът» онлайн - страница 2

На следващия ден се озовахме в една крайно проблемна ситуация, породена от неразположението на някои от членовете на екипажа. Изглежда нервите им се бяха опънали от дългото пътуване, а и бяха имали лоши сънища. Няколко изглеждаха замаяни и отнесени. След като се уверих, че не симулират тази отпадналост, аз ги освободих от задълженията им. Морето беше доста неспокойно, така че се спуснахме до дълбочина, където вълните не бяха толкова силни. Тук ние бяхме в относителен покой с изключение само на учудващото южно течение, което не можехме да идентифицираме на морските си карти. Стоновете на болните определено бяха дразнещи, но, тъй като изглежда не обезсърчаваха останалите от екипажа, не прибягнахме до крайни мерки. Планът ни беше да останем на място и да пресрещнем лайнера Дасиа, информацията за който получихме от агентите в Ню Йорк.

Рано вечерта излязохме на повърхността и открихме морето не толкова бурно. На северния хоризонт се забелязваше дим от боен кораб, но разстоянието и способността да се потапяме осигуряваха нашата безопасност. Това, което ни безпокоеше бяха думите на боцман Мюлер, които ставаха все по-безумни с настъпването на нощта. Той беше в ненавистно инфантилно състояние и постоянно мрънкаше за някаква своя илюзия. Въобразяваше си, че край илюминаторите се носят мъртви тела. Тела, които го гледали настойчиво. Тела, които той можел да разпознае, въпреки подпухването, защото ги бил виждал да загиват по време на някой от славните немски подвизи. Той твърдеше още, че младежът, когото бяхме открили и хвърлили зад борда е техният водач. Това беше действително ужасно и ненормално и затова ние оковахме Мюлер и шумно го бичувахме. Мъжете не бяха доволни от това наказание, но дисциплината беше по-важна. Освен това отхвърлихме молбата на група моряци, водени от матрос Цимър, които желаеха главата от слонова кост да бъде изхвърлена в морето.

На 20 юни матросите Войн и Шмидт, които предния ден бяха сред болните, изведнъж станаха агресивни. Аз съжалявах, че в офицерския ни състав не е включен лекар, понеже всеки немски живот е ценен, но бесните викове на двамата мъже относно някакво ужасно проклятие сериозно подкопаваха дисциплината затова взехме драстични мерки. Екипажът ги прие доста мрачно, но поне Мюлер изглежда млъкна и вече не създаваше неприятности. Вечерта го освободихме и той тихо се върна към задълженията си.

През седмицата, която последва всички ние бяхме много нервни докато чакахме Дасиа. Напрежението се засили след изчезването на Мюлер и Цимър, които несъмнено се бяха самоубили в резултат на страховете, които ги измъчваха, макар че никой всъщност не ги беше видял да се хвърлят зад борда. Аз бях доволен, че се отървах от Мюлер, защото дори мълчанието им имаше неблагоприятен ефект върху екипажа. Всички останали се бяха умълчали, сякаш криеха спотаен страх. Мнозина бяха болни, но никой не създаваше безредици. Лейтенант Кинце стана раздразнителен заради напрежението и го дразнеха най-дребните неща, например пасажът от делфини, който се беше събрал около подводницата и постоянно се разрастваше, а също и все по-силното южно течение, което не фигурираше на картите ни. Накрая стана ясно, че все пак сме се разминали с Дасиа. Такива пропуски не са рядкост и ние бяхме по-скоро доволни отколкото разочаровани, защото идваше ред на завръщането ни във Вилхелмшейвън. На 28 юни се насочихме на североизток и, въпреки някои доста комични затруднения, свързани с необичайната маса делфини, скоро бяхме на път.