Читать «Христос в Индия» онлайн - страница 143
Холгер Керстен
97
Според Л. Прьодер (Питагор и индийците, Лайциг, 1884) Питагор бил „посредник на индийските предания в Гърция“. Дали Питагор действително е бил в Индия, не е ясно, безспорни са културните контакти между Индия по времето на Буда и Гърция.
98
F. Weinreb: Das Buch Jonah. Zurich 1970, S. 90 ff
99
Judishe Altertiimer XVIII, 1,3. „“ JudischerKriegll, 8, 24
100
Eusebios: Hist. Eccl. V, 9.
101
Вж. Е. Pagels: Versuchung durch Erkermtinis. Die gnostischen Evangelien
102
O. Klemens Alex.: Stroinateis I, 15
103
Klemens Alex.: Mahnrede I, 6.
104
Klemens Alex.: Stromateis IV, 160, 3
105
E. Seeberg: Ammonius Sakas. In: Zeitschrift für Kirchengeschichte, Bd. LX, 1941. E. Benz: a. a. O. Colpe, цит. no Karl Hoheisel: Das iruhe Christentum und die Seelenwanderung. In: Jahrbuch f. Antike u. Christentum, 1984–1985
106
Origenes: De principiis
107
Origenes: Contra Celsum
108
Gregor v. Nissa: GroBe katechetische Rede VIII, 9
109
J. M. Pryse: Reinkarnation im NT. Interlaken, 1980
110
Bhavan Dass: Krishna and the Theory of Avatars
111
Sri Yuktesvar: Die heilige Wissenschaft. Mimchen 198, S.118 ff
112
Epiphanios: Haer. 30
113
Cp. Kersten/Gruber: Das jesu — Komplott — Die Wahrheit bber die Auferstehung. Albert Langen/Georg Muller Verlag, Munchen,1992. Следващите откъси, които се отнасят до Туринската плащеница, в голямата си част съвпадат с горепосочената книга. Тъй като резултатите от историческите изследвания на д-р Елмар Р. Грубер представят най-новото състояние на „синдонологията“ и са важни за обосноваването на моята теория, най-важните части ще бъдат публикувани още веднъж. Същото се отнася и за текстовете в глава VIII.
114
Wilson: Eine Spur von lesus. Freiburg 1980
115
Hieronimus: De viris illustrabus II
116
Eusebios: Historia ecclesiastica I, 13 II, 6–8.
117
Аквитанската поклонничка Етерия посетила през 383 г. на връщане от Светите земи град Едеса, откъдето на Запад донесла препис на писмото. Cp. J. F. Gamurini (Hrsg.): S. Hilaril Tractarus et Humni et S. Silvae Aquitanae Prigrinatio ad loca sancta… ex cod. Arretino depromps. Biblioteka dell’Academia Storico-Guiridica. Bd. IV, Rom 1887; H. Petre: Peregrinatio Aetheriae. Sousrces Chreteniennes, 21. Paris 1948
118
W. Cureton: Ansient Syriac Documents Relative to the Earliest Establishment of Christianity I Edessa and the Neighbouring Countries. London 1864; G. Philips (Hrsg.): The Doctrine of Addai the Apostle. London, 1876
119
Narratio (PG 113). Немският текст е отпечатан от Wilson: a. a. O, S. 302 — 315.
120
Е. v. Dobschbtz: Christusbilder. Leipzig 1899, S. 182.
121
Evagrios: Historia ecclesiastica. Migne, PG LXXX, VI/2, Sp. 2748–49
122
W. Bulst:
123
P. Vignon: Le Saint Suaire de Turin devant la science, Parcheologie, I’histoire I’iconographie, la logique. Paris 1938; E. A. Wuenschel: Self Portrait of Christ: The Holy Shround of Turin.. New York 1954; Wilson: a.a.O. Paul Maloney reduyiert die Vignon-Liste auf neun, die selbst der skeptischste Betrachter akzeptieren musse. P. Maloney: The Shroud of Turin: Traits and Pecularities of Image and Cloth Preserved in Historical Sources. Vortrag beim Internationalen Symposium „La Sindone е le icone“, Bologna, Mai 1989
