Читать «Христос в Индия» онлайн - страница 142

68

Dalai Lama: Mein Land und meine Leute. Munchen 1982.

69

H. Harrer: Sieben Jahre Tibet. Frankfurt 1966

70

Cp. Le Coq: Ostturkistan. Waldschmidt: Zentralasien. Luders: Die literararische Funde

71

По H.-J. Klimkeit: Gottes- und Selbsterfahrng in der gnostisch-buddhistische Religionsbegegnung Zentralasiens. In: Zeitschr. f. Religions- und Geistesgeschichte, Bd. 35, 1983, S. 236–247.

72

След дългогодишно оспорване на дохристиянския характер на творбите някои учени стигнаха до убеждението, че части от текстовете са писани едва около началото на новата ера или малко след това и се отнасят директно до Иису. Cp. M. Baigent/R. Leigh: Verschlusache Jesus: Di Qumranrollen und die Wahrheit uber das friihe Christentum. Munchen 1991

73

В изкуството тази табела се представя често с абревиатурата на латинското „lesus, Nazarrenus, Rex ludaeorum“ — INRI

74

Арабите наричали първите християни насрани или насара

75

J. М Robertson: Die Evangelienmythen. Jena 1910, S. 51 ff. : 77 Judische Altertumer XVIII, 5, 2

76

Цитат no: J. Klausner: Jesus von Nazareth. 1952, S. 144

77

Съкратено 1 Qis

78

Judischer Krieg

79

По Алберт Швайцер: Geschichter der Leben-Jesu-Forschung

80

Judischer Krieg II, 8, 17.

81

Еврейската година има 12 месеца с редуващи се 29 или 30 дни, това са 50,5 седмици с по 7 дни. За изравняване на фактическата година трябва в течение на 19 години седем пъти да се вмъква 13 месец, втори адар. Еврейското летоброене започна със сътворението на света на 20 септември 3750 г. пр. н. е

82

A. Hilgenfeld: Zeitschrift r. wissenschftl. Theologie (1860 — 1862), Bauer: Essener. In: Pauli-Wissowa, Suppl. Bd. IV, Sp. 426 f

83

Cp. Emile Buronuof: Le Buddhisme en Occident. In Revue des Deux Mondes, 1888. Origenes: Contra Celsum 6,27

84

Nag-Hammadi-Kodex II 3; 121, 15–19

85

C.G. Montefiore: The Synoptic Gosprels. 1997

86

Cp. Битие 17:1 и по-нататьк

87

Cp. Изход 12:43 и по-нататък, Иезекиил 44:9

88

Hermecke-Schneemelcher, а. а. О. Bd. II, S. 210

89

Арабското звучене (в Сирия) е алеуити, турското алевити, в персийско говорящия регион се наричат али-илаи (почитащи Али).

90

Нусаирите водят името си от един от техните ръководители през VIII в. пр.н.е. — Ибн Нусаир. Това се оспорва от науката, защото служи за освобождаване на нусаирите от упрека за ерес. Вж. R. Dussaud: Hostorie et religion des Nosairis. Paris 1900; I. Goldzieher: Archiv fi.r Religionswissenschaft 4/1901; H-Schoeps: Theologie und Geschichte des Urchristentums; G. Liiling: Die Wiederentdescicung des Propheten Muhammad, Erlangen 1981

91

Алевитските групи от Анадола (казълбаши, тахтаки, юруки са духовният елит на дервишите — бекташи) са предимно планински селяни, животновъди и номади и представляват между 15 и 30% от турското население.

92

Това не важи за сирийските нусаири, при които религиозните истини за запазени за мъжете.

93

Е. Muller: Kulturhistorische Studien zur Genese pseudo-islamischer Sektengebilde in Vorderasien. Wiesbaden 1967.

94

A. J. Dierl: Geschichte und Lehre des anatolischen Alevismus-Bektashismus. Frankfurt 1985

95

Dierl, a. a. O. S. 125 f

96

Gallup Poll: European Values. London 1983