Читать «Лулунгомина» онлайн - страница 2

Всички бяхме постъпили в станцията само заради парите — в това се състоеше бедата. Петдесет на ден е добра заплата, но трябва да подпишеш договор за десетгодишна служба. Имаш възможност да се откупиш — срещу цели сто хиляди. Направете си сами сметката — почти шест години, и то като спестяваш всяка получена стотинка. Така че повечето идват с намерението да си изкарат десетте години.

Също и Клей, проиграл по-голямата част от живота си. Беше спечелил и загубил огромни състояния. А сега остаряваше, чувствуваше се уморен и искаше да се завърне в родната Лулунгомина — на малката планета Тарсус, която напуснал още съвсем млад.

Но с комара беше приключил. Казваше, че получените по този начин пари никога не се задържат, а изтичат през пръстите като вода. Затова си взимаше заплатата и я внасяше в банката.

Хлапето обаче бе дошло с цел да направи „удар“. За четири години от игра на комар с останалите от екипажа имаше предостатъчно, за да си купи „билет“ за връщане, че и да му остане хубава сумичка. И сигурно щеше да направи точно това, но едно само го спираше — банковата сметка на Клей го привличаше като Елдорадо. Не искаше да си тръгне, без да я притежава. Затова не напускаше станцията и не оставяше на мира по-възрастния човек.

На две теми непрекъснато се заяждаше. Преструваше се, че не вярва Клей някога да е бил комарджия. И се подиграваше с Лулунгомина, родното място на Клей — неговата цел и мечта, единственото нещо, за което можеше да го въвлечеш в разговор. За Клей Лулунгомина бе най-красивото, най-чудното местенце във вселената и носталгията на възрастен вече човек го караше често да повтаря това.

Преглътнал отказа ми да го поздравя. Хлапето седна до нас и попита:

— Морт, какво представляват хиксабродите?

Явно „кривакът“ нямаше ефект. Пък и аз може би вече се предавах. След Клей бях най-възрастният в екипажа — това сближаваше двама ни. Погледнах смръщено Хлапето и отвърнах:

— Защо питаш?

— Ще ни гостува един от тях.

Тутакси разговорите в стаята секнаха и вниманието на присъствуващите се насочи към Хлапето. Всички чуждоземни се задължаваха да минават на проверка през станции като нашата, преди да пресекат границата между някоя друга могъща галактическа сила и „човешката“ територия. Но понеже Станция 563 е доста отдалечена, чуждоземни рядко идваха насам, а когато това се случваше, приемахме го като истинско събитие.

Дори и Клей се поддаде на всеобщия интерес.

— Не знаех за това — каза той. — Откъде разбра?

— Съобщението се получи, докато ти проверяваше атмосферната инсталация — отговори Хлапето и небрежно махна с ръка. — Като се върна, вече го бях сложил в архива. Какъв ли ще е той, а, Морт?

Видял съм много места — повече от всички тях, та дори и от Клей. Тази ми беше втората служба. Върнах се към спомените си за денебианските безредици отпреди двадесет години.

— Скован, сякаш е глътнал бастун, горд като Луцифер, честен като светлината и непроницаем като камила. Прилича на човек, но е с лице на шотландска овчарка. Знаете с какво се славят хиксабродите, нали?