Читать «Снаха» онлайн - страница 5

И той бързаше, премалял от вълнение. Кой знае, може да се забави само една минутка. Тя не знае защо е закъснял — какво ли ще си помисли, като се прибере, без да го е видяла!…

Друга вечер, когато имаше време, Стойко не отиваше направо до плетената порта, а свиваше край реката, гмуркаше се в плътната сянка на върбалаците, оглеждаше двора им, къщата, съседите и чак когато се увереше, че никой отникъде не се мярка и не гледа, пресичаше бързо като лалугер разровената песъчлива улица и се лепваше до високия плет. Тогава, също като изпод земята, изскачаше тя, отмяташе като перо тежката плетена вратня и все така леко и пъргаво я притваряше. Те се сгушваха под тръстта, гледаха се ненаситно, стискаха си до болка ръцете и дълго време не знаеха какво да си продумат… Но тази вечер Стойко нямаше време да мисли за хората — той не сви край върбите, а мина направо към тях, провря се, като натисна с коляно портата, и се загледа ястребово в заспалия двор. Не го беше страх нито от кучета, нито от нищо. И не я видя, че тя беше се спотаила зад колата, отмаляла от мъка и съмнение, вслушана в ясните и отмерени удари на сърцето си.

На два пъти майка й минава край нея:

— Севде, хай лягай, мами, изморена си.

— Не съм, мамо.

Старата знаеше защо не е изморена и кого чака до това никое време, тревожеше се и тя и все се извръщаше към плета да зърне Стойка, да чуе леките му и предпазливи стъпки. Но те и двете така бяха се заплеснали, така бяха се улисали в грижите си, че никоя не го видя и не усети стъпките му — толкова ненадейно, неочаквано и предпазливо влезе той в двора им и стигна чак до кладенеца. Той шътна тихичко. Севда се сепна като ужилена и пръхна към него. Фустанът й прошумоля като ветрец в прегоряла царевица и се уви около бедрото му. Тя го прихвана през кръста с едната ръка, другата пъхна в здравата му слинеста длан. Те се ръкуваха, но ръцете им останаха сключени и без да си продумат, отстъпиха към кладенеца и се скриха зад високата тръст. Тя се облегна леко на рамото му и дълбоко в душата си се укори за тежките съмнения и тревоги. Стойко я притисна силно, замижа и усети само лекия дъх на помада и на нещо друго, което го упи и му подкоси краката. Тя се впи в устните му със стръв и жажда и топлината на нейното младо и стройно тяло запали кръвта му. И когато тя се откъсна бавно от устните му, той стоеше с полуотворена уста, покорен и забравен от сладост, и очите му светеха, потънали във влага.

— Стойко!

— Севде!

И те се вкопчиха пак и се зацелуваха отново, още по-стръвно и по-ненаситно.

— Защо се забави толкова?

— Трябваше да дорежем вършите на царевицата в Кози дол. Ох, как съм бързал, да знаеш!…

— А пък аз какво ли не си помислих! — отпусна се тя на ръката му и го погледна с мил и дълъг поглед. — Какви ли умове не ми минаха през главата…

— И среднощ да е, и след полунощ да е, пак ще дойда, да знаеш! — притисна я той до гърдите си и тя разбра, че не я лъжеше.

— Ами как се чака толкова! — свря се тя в него като коте, което са погалили, обезсилена от щастие, запалена от желание.