Читать «Снаха» онлайн - страница 3

— Не е право, току… хайде от мене да замине…

— Станке, и твоите ли са толкова, чичовото? — обърна се той към голямата дъщеря.

— Аз три деня съм ви женала.

— Ааа! Виж, сега сметката ни няма да излезе. Ама хайде, третата надница ще мине по трийсе лева. Та, значи: два деня като на майка ти — педесе и пет лева и трийсе — осемдесет и пет, и два дена върши по двайсе и пет, та всичко сто и трийсе и пет лева… Много пари ще вземеш ти, брей!

— И работата е много — изчерви се Станка.

— С вас се оправихме, ами с тия моми тук да видим сега как ще се разберем! — изгледа Юрталана другите две момичета и заклати присмехулно глава.

— Ще се разберем бре, чичо Тошо, защо да не се разберем! — погледна го дръзко най-малката. — Каквото плати на кака, това ще платиш и на нас.

— Няма да ми излязат сметките, Кичке! — усмихна се Юрталана. — На тебе ще дам по петнайсе лева, пък на кака ти по двайсе. Стига ли ви?

— Че аз работя като кака и като мама! — наежи се средната дъщеря.

— То, Петричке, не се плаща само за работата, ами и за годините.

— Че и за годините да е — шеснайсе ще свърша на Богородица…

— Като ги свършиш, тогава! — отсече шеговито Юрталана.

— Не ги троши така момичетата, батьо Тошо! — намеси се малко троснато майката. — Хубаво работят, какво! И не ги хваля, че са мои деца, но така си е…

— Пак деца де! — загледа я строго Юрталана. — И работата им детинска…

— Детинска ли? — наежи се майката. — Ей тая, малката, видиш ли я! Като загребе навътре, по трийсе крачки поста подкарва… Такава жетварка с пари не можеш я купи.

— Бре! Бре! — засмя се Юрталана. — Както умееш да хвалиш, ти и за праматарка ставаш.

— Ох! Жетвата, батьо Тошо, да не е по-лека от праматарлъка! То, нашата наказия нийде я няма, ами… хванали сме се, няма накъде. И който си има по малко земица да си я работи, пак харно, а я като нас такива… Все по чуждо, все по чуждо…

— Е, хайде, хайде! — махна Юрталана, като изкриви кисело уста. — Хайде, и на Петричка ще дам по двайсет и пет лева, пък на Кичка по двайсе.

— Чичо Тошо! — дусна се малката. — Ако ти стъпя на работа, на!

— Ех, работата тази година за тебе се свърши, пък ако има живот и здраве, да дочакаме догодина, тогава ще ти дам колкото и на кака ти. — И като отстъпи, Юрталана дигна глава, извърна се и подвикна към кухнята: — Жена, цял самун им тури… Нека всички да се навечерят…

При плащането Юрталана отби още пет лева от общата сметка, изпрати ги чак до пътя, залости здраво вратата след тях и се върна вкъщи развеселен.

— Защо цял самун бре, Тошо! — сгриза го още от вратата жена му. — Толкова ли щяха да оплюскат, ако бяха останали тук, а? Пък и едни големи самуни останали, божичко, сърцето ми се късаше, като го завивах…

— То хляба нищо, ами биваше ли цяло кило сирене да им дадеш. Тюю!

— Нали ти ми рече един дрън…

— От дрън до дрън има разлика, толкова ли не можа да ти отсече пипката… И от цяла качка най-големия дрън ли намери да избереш?… Щурава жена, брей!

— Ти рече дрън и аз дрън дадох! — оправдаваше се тя и отстъпваше назад.

— Дрън-дрън ярина се казва твоята! — нахока я той и я изгледа ядно. — Ами че пресметни колко струва един самун хляб и колко едно кило сирене… Аз ти виках да дадеш повече хляб, та сиренето да е по-малко, пък ти… Ама нейсе. Нали са орязали и двете ниви, аз от това съм доволен. И хай слагай да ядем, че съм премалял от глад… Къде е Стойко? Викай го и него…