Читать «Дяволското блато» онлайн - страница 40

— Не, майко — отговори Жермен, — вие винаги сте били добра към мен като родна майка и аз, дори да бях най-големият неблагодарник, пак не бих се оплакал от вас, от мъжа ви или от когото и да било от домашните.

— В такъв случай, дете мое, да не би пак да ви мъчи мисълта за жена ви? Вместо с време болката ви да стихва, тя като че ли се усилва! Непременно трябва да послушате баща си, който така умно ви съветва да се задомите втори път.

— Да, майко, и аз така мисля, но жените, които ме съветвате да погледна, не ми харесват. Като ги видя, вместо да забравя моята Катрин, още повече почвам да мисля за нея.

— Сигурно е така, Жермен, защото ние не сме разбрали коя ви е по сърце. Трябва да ни помогнете, като ни кажете истината. Все ще има някъде жена като за вас, защото добрият бог е сътворил всеки човек тъй, че друг да може да му дари щастие. Ако знаете къде да търсите жената, която ви подхожда, вземете я, и хубава или грозна, млада или стара, богата или бедна, ние със стария сме решили да се съгласим, защото тежко ни е, като ви гледаме колко сте тъжен и не можем да живеем спокойно, след като вие не сте спокоен.

— Майко, вие сте добра като господ, а също и татко. Но съчувствието ви не е лек за моите рани. Девойката, която аз искам, не ме иска.

— Да не е много млада? Безразсъдно е да се привързвате към младо момиче!

— Какво да правя, мила мамо, така си е. Направих тая лудост да се влюбя в млада и много се осъждам за това. Правя всичко възможно да не мисля за нея, но и като работя, и като почивам, на молитва или в леглото, с децата или с вас, все мисля за нея и за нищо друго.

— Туй е като магия, Жермен. За нея има само един лек. Тази девойка да си промени мнението и да ви изслуша. Трябва, значи, да се намеся аз, да видим възможна ли е тази работа. Кажете ми коя е и как се казва!

— Уви, мила мамо, не се решавам, защото ще ми се смеете!

— Няма да ви се смея, Жермен, защото на вас ви е мъчно. Как тъй ще ви огорчавам още повече! Да не е Фаншет?

— Не, майко, не е тя.

— Или Розет?

— Не.

— Кажете я вие тогава, защото тъй никога няма да свършим, ще трябва да изредя всички девойки от селото.

Жермен наведе глава и не се реши да отговори.

— Хайде тогава — каза стрина Морис, — днес ще ви оставя на мира, може би утре ще се окажете по-доверчив към мене или снахата по̀ ще знае как да ви разпита.

И тя вдигна кошницата и отиде да простре бельото по храстите.

Жермен постъпи като децата, които се решават да си кажат болката, като видят, че вече не се занимават с тях. Той тръгна след тъща си и й каза цял треперещ името на „малката Мари на стрина Гийет.“

Стрина Морис страшно се изненада. Никога не би се сетила за малката Мари. Но тя прояви достатъчно деликатност да не се развика и мислено да направи заключението си. После, като видя, че мълчанието й тревожи Жермен, тя му подаде кошницата и каза:

— Нима любовта е причина да не ми помагате? Вземете кошницата и елате да си поговорим. Размислихте ли добре, Жермен? Твърдо ли сте решили?