Читать «Дяволското блато» онлайн - страница 39

— Не си сгрешил, Жермен, правилно си постъпил.

А когато Жермен му разказа как е бил принуден да отведе малката Мари, за да й спести обидите, а може би и насилието на един недостоен господар, татко Морис пак поклати глава и каза:

— Не си сгрешил, Жермен, добре си сторил.

Когато Жермен свърши разказа си и даде всички нужни обяснения, тъстът и тъщата едновременно въздъхнаха примирено, като се спогледаха. После главата на семейството стана и каза:

— Е, да бъде волята божия! Насила хубост не става!

— Елате да вечеряте, Жермен — покани го тъщата. — Жалко, че работата не стана, но както изглежда, не е било угодно богу. Ще трябва да се огледаме другаде.

— Да — добави старецът, — както казва жената, ще трябва да се огледаме другаде.

Повече не говориха по този въпрос. И когато на другия ден малкият Пиер се събуди още от тъмно, забравил вече необикновените приключения от предните дни и какво му се беше въртяло в главичката, той започна да мисли само как да си играе с братчетата и да се прави на голям пред воловете и конете.

Жермен също се опита да забрави, като потъна в работата си, но беше толкова тъжен и разсеян, че на всички правеше впечатление. Той не говореше на малката Мари и дори не я поглеждаше и все пак, ако някой го запитваше в коя ливада е тя или по кой път е минала през всеки час на деня, би могъл да каже. Не посмя да помоли близките си да я приемат в чифлика през зимата, макар да знаеше, че я чака беднотия. Но стана така, че стрина Гийет изобщо не разбра как оскъдните й запаси от дърва не намаляваха и как сайвантът й беше винаги пълен сутрин, след като го оставяше почти празен вечер. Така беше и с житото, и с картофите. Някой минаваше край прозорчето на хамбара и изсипваше цели торби на пода, без да събуди никого и без да остави каквито и да било следи. Старата жена се безпокоеше и в същото време се радваше; тя поръча на дъщеря си да не говори на никого за това, като й обясни, че ако някой чуе какво чудо става, ще я обявят за вещица. Всъщност тя наистина беше убедена, че дяволът е замесен в тази работа, но не бързаше да се скара с него, като извика свещеника да направи заклинание над къщата. Казваше си, че има време, а когато сатаната дойде да й поиска душата, ще му я даде заради благодеянията му.

Малката Мари разбираше по-добре каква е работата, но не смееше да каже нищо на Жермен от страх той да не почне пак да й говори за женитба; когато беше с него, се преструваше, че нищо не е забелязала.

XVI. Стрина Морис

Един ден стрина Морис и Жермен се озоваха сами в овощната градина. Тя му каза приятелски:

— Клети зетко, струва ми се, че не сте добре. Не ядете с охота както обикновено, не се смеете, почти не продумвате. Да не би някой в къщи или ние самите, без да знаем и да сме искали, да сме ви обидили?