Читать «Дяволското блато» онлайн - страница 37

— На ви, господине, моя подарък — отговори високо малката Мари, като му хвърли грубо златния луидор в лицето. — Благодаря ви много и ви моля, когато смятате да наминете към нас, да ме предупредите, всички момчета от моето село ще ви посрещнат, защото в нашия край много обичат господарите, които искат да се развличат с бедните девойки. Сам ще се уверите, ще ви чакат!

— Вие сте лъжкиня и приказвате глупости — каза разярен чифликчията, като повдигна застрашително пръчката. — Искате да накарате хората да вярват работи, дето не са били, но няма да ми измъкнете пари, знаем ги такива като вас!

Мари отстъпи ужасена, но Жермен се хвърли напред и улови юздата на коня; като я разтърси силно, той извика:

— Сега всичко е ясно! Разбираме каква е работата. Слизай, мой човек, слизай да си поговорим двамата!

Чифликчията нямаше никакво желание да изостря разправията. Той пришпори коня си, за да се освободи, и искаше да удари с пръчката ръцете му, за да пусне юздата, но Жермен избегна удара и като го улови за краката, го събори в папратта, където го притисна; чифликчията успя да се изправи на крака и започна да се защитава яростно. Когато Жермен най-сетне го притисна под себе си, той му каза:

— Безсърдечен човек! Мога да те пребия, ако искам! Но не обичам да причинявам зло, пък и никое наказание няма да просветли мръсната ти съвест… Няма да мръднеш оттук, докато не поискаш извинение на колене от тази девойка!…

Чифликчията, на когото подобни истории не му бяха за пръв път, реши да обърне всичко на шега. Започна да ги уверява, че грешката му не била толкова сериозна, защото била само на думи, и че с удоволствие щял да поиска прошка, при условие че целуне девойката и отидат да изпият литър вино в най-близката кръчма, за да се разделят като най-добри приятели.

— Мъчно ми е за тебе — каза Жермен, като навря лицето му в земята, — затова бързам да се разделя колкото може по-скоро със злобната ти мутра! Върви си, черви се от себе си, ако можеш, и се постарай да минеш по „пътеката на обидените“, ако дойдеш в нашия край.

Той взе чимширената пръчка на чифликчията, счупи я на коляното си, за да покаже колко силни са юмруците му, и хвърли презрително парчетата надалеч.

После улови с едната ръка сина си, а с другата малката Мари и се отдалечи, треперещ от негодувание.

XV. Завръщането в чифлика

След четвърт час излязоха от шубраците. Яздеха по шосето и Сивушка радостно цвилеше при вида на познатите предмети. Малкият Пиер разказваше на баща си какво се беше случило, така както той го бе разбрал.

— И когато пристигнахме там, този човек започна да говори на моята Мари в кошарата, където бяхме отишли веднага, за да видим хубавите овце. Аз се бях качил в яслата, за да си играя, и този човек не ме виждаше. И тогава той каза „добър ден“ на моята Мари и я целуна.

— Ти си оставила да те целуне, Мари! — извика Жермен, разтреперан от гняв.

— Помислих си, че го прави от вежливост, че може да е обичай в селото, в което бяхме дошли, както у вас бабата целува девойките, които идват на работа, за да им покаже, че ги осиновява и ще им бъде като майка.