Читать «Освободеният Прометей (Лирична драма в четири действия)» онлайн - страница 27
Пърси Биш Шели
Победа! Ти усещаш ли, Земя,
гърмът на неговата колесница клати
Олимп!
Ужасен образ, кой си ти?
ДЕМОГОРГОН
Аз вечност съм. Не искай друго име.
Слезни и в бездната ела със мен!
Аз твое съм дете, тъй както ти
си на Сатурн, по-силно и от теб!
От днес ний заедно ще заживеем
във мрака! Мълниите си не вдигай!
Не ще успее никой подир теб
да вземе твоя трон и да остане
тиранин на небето! И все пак
бори се, ако искаш, че съдба е
на всеки смазан червей да се гърчи,
докато най-подир издъхне!
ЮПИТЕР
Гад проклета
Сега ще те натикам в дън земя
сред мрачните затвори на титаните!
Ти още си пред мене!…
Милост! Милост!
Без жал! Без изход! Без утеха! О!
Дори врагът ми съдия да беше,
увиснал, обгорял от мойта мъст
там във Кавказ, не би ме тъй осъдил!
Спокоен, смел и справедлив, не е ли
той повелител на света? А кой си ти?
Без жал! Без изход!…
Потъни тогава,
със тебе двамата да се свлечем
в просторните вълни на гибелта,
тъй както, сплетени в жестока битка
змията с лешояда, изтощени
в морето падат! Нека зине адът
вълнисти океани бурен огън,
та да погълне във бездънна паст
напуснатия свят, и теб, и мен,
и победен, и победител, и ония
отломки, за които те се биха!…
Ах! Ах! Не ми се вече покоряват
стихиите! Зашеметен, потъвам
надолу! Все надолу! И надолу!…
И като облак моят враг стъмнява
с победата си мойта гибел!… Ах!…
ВТОРА СЦЕНА
ОКЕАН
И падна — казваш — от гнева на своя враг?
АПОЛОН
Да, щом борбата свърши, помрачи тя
на мойто слънце пътя и разклати
звездите неподвижни, а страхът
в очите му, през плътните пол и
на мрак победен, озари небето,
докато падаше, със кървав блясък —
така денят в агония червена
при залез между облаци свирепи
за сетен миг далече осветява
от буря сгърчените дълбини!
ОКЕАН
Той падна в бездната? Във пустата тъма?
АПОЛОН
Като орел кавказки, поразен
от гръм — пречупените му криле
уплитат се във вихъра, очите,
които слънцето са гледали преди,
от мълнията бяла ослепяват;
подгонено от тежък град все още
се бори тялото му, а след туй простряно
потъва и го скрива тънък лед…
ОКЕАН
И тъй, от днес полята на морето,
които отразяват небесата,
и мое царство са, при всеки вятър
без кървави петна ще се надигат,
тъй както лете нивите безкрайни
тих полъх полюлява; ще се стичат
реките им през континенти, пълни
с народи и край острови щастливи;
от своите тронове кристални ще броят
Протей и неговите влажни нимфи
как горе сенките на лодките минават
(тъй гледат смъртните да слиза към морето
след залеза пътуващият кораб
на натоварената със лъчи луна
и върху челото на нейния невидим
кормчия да блести една звезда);
и сенките ще следват своя път
без кръв и плач, без смесения глас
на заповед и робство, със лъчите
на цветове, огледани в реката,
с ухания политнали, с напеви
— спокойни, тихи, волни гласове, —
най-нежните напеви, като тези,
които духовете тъй обичат!…
АПОЛОН
И аз не ще се взирам във дела,
