Читать «Освободеният Прометей (Лирична драма в четири действия)» онлайн - страница 25
Пърси Биш Шели
на огнен копнеж скоростта!
АЗИЯ
Ти дъхаш в ноздрите им, за да бързат,
но моят дъх ще ускори бега им,
ако облъхне ги!
ДУХЪТ
Уви, и той не може!
ПАНТЕЯ
О, Дух, отде е тая светлина
сред облаците? Слънцето все още
не е изгряло!
ДУХЪТ
Ще изгрее то
едва на пладне; Аполон е тъй учуден,
че бави се в небето. А лъчите,
които тия облаци изпълват,
тъй както розата, погледнала в потока,
изпълва с нежния си цвят водата,
струят от твоята сестра!
ПАНТЕЯ
Разбирам!
АЗИЯ
Какво ти става, сестро? Ти си бледна!
ПАНТЕЯ
Как промени се ти! Сега не смея
да те погледна! Аз те чувствам само,
без да те виждам! И едва издържам
на хубостта ти блясъка! Какви ли
промени чудни в цялата природа
са станали, за да те понесат
и твоето най-истинско присъствие
тъй да разбудят? Нереидите разказват,
че оня ден, когато си пробила
отдолу бездната кристална, и излязла
в прошарена от жилки раковина,
си се люляла върху тихото море
край островите и брега егейски,
по-късно назован със твойто име,
то, като слънчев огън, разтопил
света, от тебе бликала любов
и озарила и небето, и земята,
и океана мрачен и дълбок,
и пещерите, дето лъч не влиза,
и жителите им — докато скръб
стъмни душата ти и тя погасна!
Сега си същата! Не само аз,
сестра ти, твойта спътница избрана,
а цялата вселена възжелава
от теб съчувствие! Не чуваш ли, край нас
във въздуха звучат слова на обич
от всички живи същества — и ветровете,
не ги ли чувстваш? — до преди бездушни,
сега във тебе влюбени са! Чуй!
АЗИЯ
Тъй мили думите ти са! По-мили
са само Неговите — като тяхно ехо
сега са твоите! Да, всяка обич
е хубава — и дадена, и взета!
Тя, обичта, е обща като слънце
и вечният й глас не уморява.
Като небе и всеподдържащ въздух
тя прави червея на бога равен.
Които будят я, във други са щастливи,
тъй както аз сега съм — но онези,
които в своето сърце я имат,
са, подир дълга мъка, по-щастливи,
тъй както скоро аз ще бъда!…
ПАНТЕЯ
Слушай!
ГЛАС ОТ ВЪЗДУХА
Живот на Живота! През твоите устни
дъхът ти със обич ни жари!
Тях твойта усмивка, когато напусне,
във въздуха пламват пожари,
а после тя блясва в очите ти скрита
и който я види, във нея се вплита!
Дете на зарите! Гори ти снагата
през тънката златна одежда,
тъй както понякога ярка Зората
зад облак ефирен поглежда,
и тази въздушна премяна, изгряла,
където да бъдеш, обвива те цяла!
Мнозина са хубави — теб не съзират,
но нежен, гласът ти прелива
най-хубав — че блясъци в него извират,
от чужди очи те закрива!
Теб всички те чувстват, и всички те любят
но никой не зърва, и всички те губят!
Зора на Земята! Където да идеш,
огряваш мъгливи пътеки!
Душите любящи, които ще видиш,
със вятъра гонят те, леки,
додето най-после без дъх се завалят,
и гинат от немощ, и все пак, не жалят!
АЗИЯ
Душата ми е лодка омагьосана
и като сънен лебед е заплувала
по посребрените вълни на твойта песен,
а твоята е като ангел седнала
отпред и в далнините е погледнала,
докато вятърът засвирил е унесен…
И сякаш винаги така ще плуваме,
със нови брегове ще се сбогуваме,
