Читать «Освободеният Прометей (Лирична драма в четири действия)» онлайн - страница 23

и знание, и сила, и умение

стихиите с ръка да задържат,

да имат мисъл — като лъч да прободе

света, потънал в мрак; отнел им той

самогосподството и любовта.

Тогава Прометей дал мъдростта,

която сила е, на Юпитер и само

с един закон: „Човек да е свободен!“,

облякъл го със власт над небесата!

Така е то — да не познаваш вярност,

ни обич, ни закон, да си всесилен,

но без приятели — това е да царуваш!

Царува Юпитер, сега върху човека

се трупат болести, и глад, и труд,

войни и рани и ужасна смърт,

преди невиждана; сезони безсезонни,

стрели от лед и жар като менят,

със ярост гонят бледни племена,

убежище да дирят в пещерите.

И той във пустите сърца изпраща

свирепи нужди, лудо безпокойство

и сенки на въображаемо добро

да водят вечна битка помежду си

и вътре да оставят разрушения!

Титанът туй видя и в миг събуди

безбройни легиони от надежди,

заспали в райските невехнещи цветя

— непенте, лотоси и амаранти, —

да скрият в дъгоцветните си скути

лицето на Смъртта, и прати Обич

да върже счупените клонки на лозата,

която дава вино на Живота —

лозата на човешкото сърце;

опитоми и огъня, тоз хищник,

красив и страшен, който заигра

пред погледа на смръщените хора.

като палач, стопил по своя воля

желязото и златото, слуги

и знаци на Властта, и всички други

безценни камъни, отрови най-коварни,

заровени в земята и в морето.

Той даде на човека реч, речта

създаде мисъл, мярката на всичко.

И троновете земни и небесни

разклати знанието, без да може

все още да събори; и духът

изля хармонията си във песен,

която всичко отгадава — тя,

заслушан, вдигна го, освободен

от смъртни грижи, стъпил като бог

връз светлите вълни на нежни звуци;

човешките ръце уподобиха,

най-първо грубо, после съвършено,

на тялото човешко прелестта,

така че мраморът божествен стана;

и майките се взираха във него

и черпеха оттам любов, която

в децата им предаваше се после;

той им разкри оная скрита мощ

на билките и изворите топли,

и болестта, когато пи от тях,

заспа и стана като сън Смъртта;

откри им пътищата оплетени и тайни

на скитащите се звезди, и как променя

бърлогата си Слънцето, Луната

с каква магия се преобразява,

когато нейното отворено око

не гледа някой път морето звездно;

той ги научи как да управляват,

тъй както пръстите на своята ръка,

платната — ураганните криле

на океанските си колесници

и келтът със индиеца се срещна …

Тогава дигнаха се градове,

през белоснежните им колонади

течеше топъл вятър и блестеше

ефирът и се виждаха далече

морето синьо, върховете тъмни…

Тъй облекчи живота Прометей

и затова сега виси и вехне

в съдбовна мъка… Но кажи ми, кой

изля върху земята всичко зло,

та то, като неизлечима чума, сграбчва

човека, щом погледне като бог

към своето творение прекрасно,

и го влече, разсипана отломка

на волята му собствена, позор

и присмех зъл на цялата земя,

изхвърлен, изоставен и самотен?

Не е и Юпитер! Дори и той,

макар гневът му да тресе небето,

все пак трепери като жалък роб,

когато от железните окови

кълне го неговият враг. Кажи —

кой господар му е? Не е ли роб и той?

ДЕМОГОРГОН

Поробени са всички същества,

които вършат зло. Сама ти знаеш

дали е Юпитер такъв, или не е!

АЗИЯ

Кого наричаш бог?