Читать «Освободеният Прометей (Лирична драма в четири действия)» онлайн - страница 24
Пърси Биш Шели
ДЕМОГОРГОН
Говоря само,
тъй както вий говорите. А Юпитер
е най-върховното от живите неща!
АЗИЯ
И кой е господар на роба?
ДЕМОГОРГОН
Ех!
Да можеше да бликне своите тайни
самата бездна!… Но без глас е тя!
И истина дълбока няма образ!
Каква е ползата да гледаш как светът
върти се? Или да накараш да говорят
Съдбата, Времето, Случайността,
Промяната? Та те владеят всичко
освен великата и вечната Любов!
АЗИЯ
Дотук преди и моето сърце
отвръщало ми е, тъй както ти
отвръщаш ми сега. И всеки сам
за тия истини оракул станал би!
Един въпрос последен — но те моля:
отговори, тъй както моят дух
би отговорил, ако би могъл!
Ще вдигне слънцето отново Прометей
върху света зарадван! Но кога
ще дойде тоя час съдбовен?
ДЕМОГОРГОН
Виж!
АЗИЯ
Скалите се разтварят, във нощта
рубинена съзирам колесници.
Жребци крилати карат ги и тъпчат
сред тъмни ветрове; седят във всяка
колари с диви погледи и водят
неспирния им бяг. Едни от тях
назад поглеждат, сякаш че демони
подгонили са ги, макар че аз
там виждам само ясните звезди;
а други с пламнали очи надвисват
напред и пият с устни зажаднели
дъха на свойта луда бързина,
като че този, който те обичат,
пред тях избягал е!… И миг… и още миг…
и ще го стигнат! Ярките им къдри
текат като косата лъчезарна
на някоя комета. Всички те
летят напред!
ДЕМОГОРГОН
Това са Часовете,
безсмъртните и вечни Часове!
Ти питаше за тях. Един те чака!
АЗИЯ
Аз виждам долу дух с лице ужасно
да кара свойта тъмна колесница
край бряг скалист. Кажи, коларю грозен,
различен от събратята си — кой си?
И ти ли мен очакваш? Говори!
ДУХЪТ
Аз сянката съм на съдба, по-страшна
от моя лик; залезе ли онази
звезда и мракът, който идва с мен,
ще омотае във безкрайна нощ
обезцарения престол на небесата!
АЗИЯ
Какво туй значи?
ПАНТЕЯ
Виж, Демогоргон
от трона си се стича — тъй тече
от някой рухнал град след земетръс
в морето светъл дим! О, той се качва
във колесницата! Конете литват
изплашени! И техните копита
оставят сред звездите път по-черен
и от самата нощ!
АЗИЯ
Не ми отвърна!
И колко странно всичко е!
ПАНТЕЯ
Виж там,
край оня хребет друга колесница,
като огромна бяла раковина
със огън пурпурен — и той ту пламва,
ту гасне в нейната скулптурна рамка,
най-нежно изработена. Коларят
е млад, прекрасен дух с очи на гълъб,
с очи-надежда! И когато се усмихва,
душата тъй привлича, както вечер
привлича огънят мушиците от мрака!
ДУХЪТ
Конете ми пият от бурите,
прескачат небесния праг,
във слънцето къпят се чак,
когато алеят лазурите,
и мощен е техният бяг —
качи се при мен!
Река ли, тайфуните стигаме
и пламъци в мрака тъчем.
Оттук до луната се вдигаме,
пътека до нея плетем.
На пладне за отдих ще спрем —
качи се при мен!
ПЕТА СЦЕНА
ДУХЪТ
Конете ми чакат и тръпнат,
почиват преди заранта.
Но чуй как земята ни шъпне!
Не спирайте — казва ни тя —
