Читать «Освободеният Прометей (Лирична драма в четири действия)» онлайн - страница 22
Пърси Биш Шели
Светкавицата — мъглите,
свещта — нощните пеперуди,
Смъртта — страх, Любовта — полуди,
а Времето — и двете;
тъй чукът здрав в ръцете
следва духа на гранитните твърдини —
слезни, слезни!
През сивата, куха бездна —
слезни, слезни!
Тя цялата е беззвездна,
там въздухът не играе
и камъкът не знае
ни блясъка на небесата,
ни мрака на земята.
Един там царува сред каменните стени —
слезни, слезни!
В дълбокото на дълбините —
слезни, слезни!
Като искра в пепелта скрита,
като поглед при сетна среща,
за който любовта се сеща,
като елмаз сред руди
отвека тъми да буди,
там само за теб заклинание звъни —
слезни, слезни!
Ний водим те със гласа си —
слезни, слезни!
И вярвай във слабостта си!
Тъй силна е мекотата,
че ще събуди Съдбата,
като змия навита
и под трона Му скрита!
Той ще я викне от вечните дълбини —
слезни, слезни!
ЧЕТВЪРТА СЦЕНА
ПАНТЕЯ
Кой скрит под тъмно було там седи
на оня трон от абаносово дърво?
АЗИЯ
Изчезна булото!
ПАНТЕЯ
Аз виждам страшен мрак,
изпълнил трона с мощ — лъчи от мрака
наоколо отправят се, тъй както
от обедното слънце светлина,
непоносима за окото и без форма.
Той няма фигура лице и очертания,
и все пак се усеща, че живее,
че жив е дух!
ДЕМОГОРГОН
Кажи, какво ще питаш?
АЗИЯ
Какво би могъл ти да отговориш?
ДЕМОГОРГОН
Каквото дръзнеш да ме питаш — мога!
АЗИЯ
Кой сътвори света?
ДЕМОГОРГОН
Бог!
АЗИЯ
Кой създаде
във него всичко — мисли, страсти, радост,
желания, бленувания, разум?
ДЕМОГОРГОН
Бог, всемогъщият и вечен бог!
АЗИЯ
Кой сътвори това велико чувство,
най-рядък гост, дошъл със ветровете
на пролетта, и този глас на някой,
когото любиш и когото чуваш
на младост само — кой го сътвори?
Да пълни слабите очи със сълзи,
да помрачава светлите лица
на нескърбящите цветя и да превръща
света в пустиня, щом от нас изчезне!
ДЕМОГОРГОН
Бог, милостивият и вечен бог!
АЗИЯ
А кой създаде ужаса, гнева,
убийството, порока, лудостта,
та те да се люлеят и да тегнат
и връз огромната верига на нещата,
и върху всяка мисъл, тъй че всичко
под тежестта прегъва се към гроба?
Кой — мъртвата, напусната надежда
и обичта, преминала в омраза,
и отвращението към самия тебе,
на вкус горчиво като мръсна кръв,
и болката, чиито вечни думи
са диви, остри писъци, и ада,
или страха от ада?
ДЕМОГОРГОН
Той царува!
АЗИЯ
Кажи му името! Светът, превит от болка,
за името му пита само — после
с проклятието си ще го събори
надолу в дън земята!
ДЕМОГОРГОН
Той царува!
АЗИЯ
Това аз зная. Кой е?
ДЕМОГОРГОН
Той царува!
АЗИЯ
Но кой царува? Най-напред били
Небето и Земята, Светлината
и Любовта. След туй дошъл Сатурн
и Времето, таз завистлива сянка,
от трона му надвесило се. Тъй
в началото под неговото царство
живели духовете първи с тиха радост
като зелени листи и цветя,
преди да ги попари леден вятър,
ведно със червеите. Но Сатурн отнел
рожденото им право, за което
копнели са — да имат своя същност
