Читать «Освободеният Прометей (Лирична драма в четири действия)» онлайн - страница 21
Пърси Биш Шели
за бог, за щастието, за съдбата,
за обичта, за жалостната орис
на прикования Титан — и как
ще бъде той освободен и ще направи
земята братство и любов — чаровни песни,
които пълнят с радост и утеха
самотните ни вечери и карат
дори и славеите, без да им завиждат,
да млъкват и унесени, да слушат!…
ТРЕТА СЦЕНА
ПАНТЕЯ
Дотук звукът доведе ни най-после!
Тук царствува Демогоргон — зад тази порта,
огромна като кратер, който бълва
огньове-метеори и издишва
упойващите пари на оракул.
Тях хората самотни жадно пият,
когато скитат се във свойта младост,
и ги наричат правда, добродетел,
любов, наслада или даже гений.
Това безумно вино! Те извличат
утайката му и я пресушават,
додето, полудели от пиянство,
издигнат глас като вакханки диви,
които пак крещят: „Ево! Ево!“,
и цялата вселена заразяват!…
АЗИЯ
Какъв дворец за тази власт върховна!
Прекрасно!… Колко прелестна си ти,
Земя!… Дори да беше само сянка
на някой дух, от тебе по-красив,
макар че зло творбата му петни,
макар че той е в хубостта си слаб,
пак щях да падна на колене като в храм:
пред него — и пред теб! Във тоя миг
сърцето ми е цялото молитва!
Прекрасно!… Погледни, сестрице, долу,
преди от парите да мръкне твоят разум!
Море от сребърна мъгла покрива
с вълни лазурни в утрото оная
индийска долина! Виж как се стели
със ветровете тихи и обгръща
върха ни стръмен като някой остров!
Наоколо един огромен пояс
от тъмни и разцъфнали гори,
ливади сенчести и здрачни, пещери,
отвътре от потоци озарени,
и странни фигури от скитаща мъгла,
която вятърът е очаровал…
А горе, ледно-зъбести, проболи
небето върхове, блестящи като слънце,
зората пръскат — тъй сред океана
искряща пяна вдига се с вълните,
разпръсва се сред острови скалисти
и ръси вятъра със звездни капки.
Стените им опасват долината,
там, дето преспи стапят се, реват
надолу водопади и рева им,
като мълчание гробовно страшен,
поглъща вятърът заслушан. Чуй!
Сняг грохва! Слънцето пробудило е вече
лавината! И нейните грамади,
пресети три пъти от яростни фъртуни,
събирани снежинка по снежинка,
се свличат! Както умовете смели,
които борят се с властта небесна,
натрупват бавно мисъл подир мисъл
и изведнъж една велика правда
в едно ги обира, тръгва и народи
наоколо тресат се из основи —
така сега тресат се планините!
ПАНТЕЯ
Виж как морето бурно на мъглата
покрива се е червена пяна чак
до нашите нозе! То се вълнува
тъй както океанът, омагьосан
от пълната луна, обгръща с бяс
измъчените корабокрушенци,
без хляб изхвърлени на някой тинест остров.
АЗИЯ
А облакът се пръсва, силен вятър
го вдига, той косата ми разплита!
Вълните му пред мен сега се носят!
Зашеметена съм и виждам нещо
в мъглата!
ПАНТЕЯ
Ето, някакво лице
с усмивка мамеща и златни къдри,
които греят като ярък пламък!…
А ето — второ, трето… Чуй! Те пеят!
ХОР ОТ ДУХОВЕ
Надоле и все надоле —
слезни, слезни!
Там сънищата отколе
сред своите сенки се крият,
там смърт и живот се бият,
там пада пред теб стената,
която пази нещата,
там чакат те стълби в неведоми далнини
слезни, слезни!
Тъй хрътката влече сърните —
слезни, слезни!
