Читать «В полите на Витоша (Трагедия в пет действия)» онлайн - страница 5
Пейо Яворов
Мила. Моля! Седнете.
Д-р Чипиловски. Но позволете най-напред вам да честитя голямата радост, избора на брата ви за народен представител.
Мила. Мм, благодаря.
Д-р Чипиловски. То е, уверявам ви, едно голямо събитие за нашия роден град. Мила. О, мислите ли?
Д-р Чипиловски. Без никакво съмнение. Само да погледне човек по-отблизо. Васил Драгоданоглу и неговия син Стефан Драгоданоглу. Васил Драгоданоглу, комуто и турски паши чест са правили. И неговия син при бащино богатство да остави спокойствието си за общественото благо. Какво получава един народен представител? Мнозинството от нашата околия показа, че още има съзнание у нас и-че знаем да ценим хората. Какво щеше да бъде например да се избереше противника на Стефана! Някакъв си… не знам какъв… отде… чий син…
Мила. Вашите… комплименти… Вне сте много любезен.
Чудомир
Мила
Д-р Чипиловски. Азго виждах в София, на улицата, има три седмици.
Чудомир. Колкото за туй, тя е не само осветлена, но някак и поизгорена. Дори преди да дойдеш, ние все за това приказвахме.
Мила
Д-р Чипиловски. А, сега разбирам. Сега разбирам защо бяхте тъй наострени, когато влязох. Но важното е — края. Право, госпожице, то е едно щастие за града и чест за всички ни. И за мене, защото, макар втори, сиреч далечни братовчеди, искам да кажа, макар че това не тряба да се смята никакво роднинство…
Чудомир. И някак си съжалява, че не е наистина близък. О, пуста кашлица.
Д-р Чипиловски. Да, някак си…
Чудомир. И тъй — и тъй!
Мила
Чудомир. Аз мога да се въздържам, но има хора, които стават и от сън да пушат.
Д-р Чипиловски. Аз не пуша.
Чудомир. Дойде ми наум за оногова, с когото си ме видял преди три седмици: той пуши много.
Мила. Горка, която го вземе.
Чудомир. Речи, братовчед: коя ли ще го вземе!
Д-р Чипиловски. Някоя като него.
Мила
Д-р Чипиловски. Разбира се.
Чудомир. Я да видим, като се разбира, ти какво разбираш?
Мила. Тъй скоро! Нашите си идат. Извинете, господа, ще постоите малко сами.
Чудомир
Д-р Чипиловски
Чудомир. Има хора, на които да не се харесаш е просто дълг.
Д-р Чипиловски. Ето, изведнъж се дръпна. Каква ми е вината?
Чудомир. Първо, че тъпчеш земята, на която аз правя чест да стъпвам — и дори нерядко на бос крак…
Д-р Чипиловски (се
Чудомир. Второ: като че не ти стига д-р Васко, но отгоре се наричаш и Чипиловски.