Читать «В полите на Витоша (Трагедия в пет действия)» онлайн - страница 4
Пейо Яворов
Мила
Чудомир. Дали е момент — веднага след изборите? Знаеш ли нещо от станалите разпри между бъдещите шурей и зет?
Мила. Нито искам да зная! Какво общо между моята любов и техните партизански ежби? Ако нашите рекат да ми налагат своето, аз зная пътя.
Чудомир. И то ще бъде по мой вкус и за Христофорова чест. Желая всичко неприятно за моите роднини и всичко достойно за моя приятел. Моите роднини, ох: ето това се вика пълнота на чувството! Моето чувство към тях е прошнуровано и запечатано с печата на вечността. Нему равно е само чувството ми къмХристофорова…
Мила. Няма защо да го казваш.
Чудомир. Шопенхауер казва нещо много лошо за приятелството и нещо много хубаво за кучето. Аз оправдавам своето приятелство с благородството, което открих у себе си: кучешкия инстинкт…
Мила. Чакай, някой иде.
Слугинята
Мила. Кой доктор?
Слугинята. Оня, дето превърза на Василча пръста.
Мила. Разбрахме се. Нека влезе.
Чудомир. Той? В една свястна драма не се позволява това…
Чудомир
Д-р Чипиловски. Аз видях г-жа Елисавета…
Чудомир. Че отиде към гарата. Също като мене, толкова по-зле! И та помисли, че няма кой да пази къщата?
Д-р Чипиловски. Аз знаях, че госпожицата ще бъде тук.
Чудомир (в
Д-р Чипиловски
Чудомир
Мила. Чудомире!
Д-р Чипиловски. Слушай. Ако ям — ям, защото кафето ми вреди, и не знам тебе какво… За другото, което приказваш, мълча, защото не ти прави чест пред госпожицата. Да.
Мила
Чудомир
Д-р Чипиловски. Госпожице, извинете, аз не съм виновен за всичко това и много съжалявам.