Читать «В полите на Витоша (Трагедия в пет действия)» онлайн - страница 6

Д-р Чипиловски. А че и ти така се наричаш: Чипиловски.

Чудомир. За нещастие. Един от двама ни би трябало да се нарича инак.

Д-р Чипиловски. Ех, пък ти промени името си и туйто.

Чудомир. Май че ще го направя. И сериозно мисля дали заслужвам името Кочкарев.

Д-р Чипиловски. Как, как?

Чудомир. Но тогава ти ще тряба да се наречеш Жевакин или Анучкин, или най-сетне — Пържени яйца.

Д-р Чипиловски. Ха-ха-ха. Пържени яйца.

Чудомир. Не, по-добре Жевакин: ти се смееш тъкмо като него.

Д-р Чипиловски. Какво е всичко това!

Чудомир. Комедия от Гоголя — „Женитба“.

Д-р Чипиловски. Ти отде знаеш! Кой ти каза?

Чудомир (го изглежда под вежди). Мънинка — тънинка — с мили очички — с малки ръчички — тая вечер прилича на лилия…

Д-р Чипиловски (доверително.) Право да ти кажа, колкото за хубост — не е по моя вкус.

Чудомир. Знам, в това отношение ти би предпочел оная, сладкарката.

Д-р Чипиловски. Виж…

Чудомир. Чакай да не те виждам! (Обръща гръб и се отстранява.)

Д-р Чипиловски. Е, чакай, какво… да не би да ревнув…

Елисавета Драгоданоглу (влазя бързо). О, нашите гости сами стоят. (Гледа ги.) Какво тъй! Защо не седнете? (Ръкувайки се.) Докторе, благодаря: пръста на сина оздравя. (Тихо.) В наше отсъствие, дето викат: на завоювание? А ти, Чудомире?

Чудомир. Аз дойдох да видя дали на мама е останало време да уплете и мене едни чорапи и да ги тури в дисагите на народния представител… защото по всичко се вижда, че скоро ще ми трябат за някоя сватба.

Елисавета (прехапва устна). А… Не и да поздравиш депутата?

Чудомир. Моя братовчед, д-р Васко, уж за туй е дошъл, пък забрави да върви поред, след като почна вече от „госпожицата“.

Елисавета. Госпожицата?

Чудомир. Не аз — моя братовчед се обръща тъй към нея. Той не помни, види се, че до вчера я въртеше на ръце около себе си, а тя посягаше да го лови за брадата.

Елисавета. Да, но тя е вече мома и твоя братовчед не е и за нея тъкмо такъв, какъвто си например ти.

Чудомир. Знам и той сам одеве каза, че обича и тъй — и тъй.

Д-р Чипиловски (иска да обърне разговора). Стефан добре ли се чувствува?

Елисавета. Съвсем добре. Ще промени палтото си и ще дойде. Каза: имал сила още десет избора да направя.

Чудомир. Нека стане министър на полицията, да направи всички избори в България. Елисавета. Плоско.

Чудомир. И керемидата е плоска, но като падне на глава — боли.

Елисавета. Чудомире! Ти се забравяш. Ако си дошъл у хора, бъди човек, ако ли не…

Чудомир. Иди по дяволите? Отивам.

Стефан Драгоданоглу (влиза, към Чудомира). А, какво, чакай! (Към другите.) Това опако момче пак нещо…

Д-р Чипиловски (се ръкува). Стефане, позволи ми с най-голяма радост…

Драгоданоглу. Благодаря, докторе, благодаря. Без церемонии, да отдъхна. Оная вечер банкет, снощи овация… (Към Елисавета.) Има ли поздравителни телеграми и тук? О, аз забравих, цял куп: видях ги в другата стая. (Към Чудомира.) А ти — дай си ръката. Много здраве от майка ти, има там нещо за тебе. Докторе, много-много нарочни поздрави от баща ми и майка ми. Моя доктор, каза баща ми… (Ослушва ее.) Да не би някой? Сега не вярвам, но след вечеря сигурно ще дойдат приятели. (На Чудомира.) Ти какво си ме зяпнал?