Читать «В полите на Витоша (Трагедия в пет действия)» онлайн - страница 3
Пейо Яворов
Чудомир. Кажи му това, когато се срещнете, тъкмо тъй, както го каза мене.
Мила. Затворили са ме в оня див край! Занесох цял ковчег книги оттук — изчетох ги; каквото имаше българско и руско в градското читалище там — изчетох го… Като си помисля колко и какво четох! Мога да кажа: от библията до Дарвина. Защото четох библията два пъти: еднаж на български и други път на френски. На френски — можеш ли си представи търпение — от кора до кора. И „Произхождението на видовете“, която баща ми получи като премия към едно медицинско списание…
Чудомир. Дето дири само рецепти против ревматизма, когато не приказва за корена си…
Мила. Сега той и майка ми имаха и по-друга грижа: те ту ме пращаха в Русия, при по-младия брат, ту ми избираха мъж.
Чудомир. В Русия — да не правят и тебе лекарка? Тогава вече, с брата си, двама лекари, непременно ще изцерите ревматизма… разбира се, доколкото той не е в корена!
Мила. Не ми е за шеги. Не знаеш колко бях угнетена. Отдавна исках да дойда в София, но родителите не ме пущаха. Може би не им се искаше да останат съвсем сами, а може би и нещо друго. Имаше там един… който не ме оставяше да се покажа на прозореца. Той все на отсрещното кафене стоеше и дебнеше да ми се поклони и усмихне. Нашите забелязваха това — и много често го канеха в къщи.
Чудомир. О!
Мила. Той дойде преди месец тук.
Чудомир. В София?
Мила. Да.
Чудомир. Кой е, какъв е?
Мила. Кой и какъв ще бъде, когато майка ми може да хареса само богат зет… Та и баща ми.
Чудомир. Вие сте достатъчно богати.
Мила. Какво от туй?
Чудомир. Е, да, и зетя донегде ще крепи корена…
Мила
Чудомир. Но кой?
Мила. Отгадай. Той дойде тук да се запознаел с нещо ново в някоя болница, по очните болести. Дано поне тогава някой сляп пациент се сбърка да отиде при него…
Чудомир. Кой ще бъде!
Мила. Аз казах на нашите, че искам да дойда в София — и тоя път те с охота ме пуснаха. Дали помислиха, че хуквам подир него? Или може би — защото Христофоров пристигна там по агитация!
Чудомир. Кажи най-после кой е тоя доктор?
Мила. Мъчно ли е да отгатнеш? Един братовчед — втори, — който навярно смята да купи позволение от владиката…
Чудомир. Ба, възможно ли е?
Мила. Да.
Чудомир. Д-р Васко… А че той е глупав като обущата ми! Пардон, като ония, които скъсах, защото тия — те са умни, те са на Христофорова. Какво ги гледаш, още не си станала негова жена, за да ти се свиждат. Измъкнах ги от къщи на другия ден след заминаването му. Трябаше да се явя по-приличен на едно място… Сега ме е срам да ги върна.
Мила. Добре, че се отплесна, инак…
Чудомир. Но тоя Васко!
Мила. То е само смешно.
Чудомир. Смешно? Любезна госпожице, смея да се похваля с чувство по-деликатно от вашето. Домогването на д-ра Васка, поддържано от вашите почтени родители, за някакви двесте хиляди лева, па нека бъдат и два милиона, някак си понижава вашата цена. Това primo. Secundo — то отместя г-на Христофорова на много унизителна позиция: да съперничи с един Васко… въсеница… какавида… шушка… нищо!
