Читать «В полите на Витоша (Трагедия в пет действия)» онлайн - страница 43

Чудомир. Наистина ли си много весел днес? Това е веднаж от толкова време… Аз бих желал да си отида.

Христофоров. Но… но какво има? Какво те е постигнало?

Чудомир. Да беше мене! Т.е. и мене. И тебе.

Христофоров. Но кажи!

Чудомир. Мила…

Христофоров. Мила?! Какво Мила?

Чудомир. Мила… как да се изразя…

Христофоров (почти грубо). И казвай най-после!

Чудомир. Аз сам не разбрах. Отидох у стрикови. Там ми казаха… Но аз сам не разбрах. Ще се върна да разпитам.

Христофоров (го дърпа за ръкава). Говори като човек, ти ще ме подлудиш! Какво има, какво научи, какво ти казаха: дума по дума!

Чудомир. Казаха ми, че снощи искали да я сгодят за д-ра Чипиловски.

Христофоров. Сериозно?

Чудомир. Сега това не е важно. Искали да я принудят. Тя избягала.

Христофоров. Где?

Чудомир (много тихо). Под трамвая.

Христофоров. Под трамвая! Убила се!

Чудомир. Не.

Христофоров. Тежко ранена?

Чудомир. Не.

Христофоров. Тогава?

Чудомир. Това не разбрах. Казаха ми, че била съвсем зле. Викали трима лекари. Консилиум.

Христофоров. Какво казали те?

Чудомир. Не знам. Стрина заплака. Аз се втурнах насам.

Христофоров. Кои са били лекарите?

Чудомир. Сарафов, Петров и… не запомних третия.

Христофоров. Познавам и двамата. Шапката ми.

Чудомир. Опитай с телефона.

Христофоров. Да.

Чудомир. Знаеш ли номерата?

Христофоров. Указателя. (Звъни.) Виж в указателя… Кой е? Почакайте мигновение, госпожице.

Чудомир. Ето.

Христофоров. Моля — 912. Чакам. Как? Зает?

Чудомир. Другая — 724.

Христофоров. Тогава дайте 724. (Към Чудомира.) Моля ти се, чаша вода. Не, да би имало един… един коняк. В кафенето, тук редом, тряба да има. Заключи вратата, като се върнеш… (В телефона.) Да. Там ли е г-н доктора? Христо Христофоров. Извинете за безпокойството, докторе. Исках да попитам за… за положението на госпожица Мила Драгоданова. Отгатнете моя интерес — и дано нещо не ви стеснява. Да, благодаря… да, откровено. Но не разбирам: няма никакво нараняване, никакво външно нараняване, нели? Има една слаба comotion? Мозъчно сътресение значи това, нели? Слабо: тряба да не е опасно. Не е то главного, казахте? Какво? Вие говорите много глухо. Има някоя… някоя — вътрешно кръвоизлияние! В коя област именно — не може да се знае? (Чудомир се връща с чаша коняк, заключва вратата и оставя чашата върху бюрото пред Христофорова.) Но вашето заключение, докторе, вашето заключение? (Силно развълнуван.) Що казахте, кое ще покаже, аз не чух! Кажете по-ясно. (С крясък) Аутоп… аутопсията! (Изпуща слушалката, с блуждаещ поглед.) Но възможно ли е това!

Чудомир (полуизвърнат настрана). Аз я виждах вчера… Тряба зле да са я притиснали снощи. Тя загатваше нещо… Не, нищо не загатваше. Тя дори се замя веднаж.

Христофоров. Любяща, вярваща… и дасе хвърли под трамвая! Кога тя стигна дотам, как тя стигна дотам!… Всичко това е невероятно. Разсъдъка не годопуща. Лекаря… какво каза той? (Удря се по челото.) Какво разбрах аз? Ти чу ли какво каза той?

Чудомир. Ти повтори: аутопсия.

Христофоров. Аутопсия? Не беше ли операция? Операция каза той!