Читать «В полите на Витоша (Трагедия в пет действия)» онлайн - страница 37
Пейо Яворов
Елисавета. Христофоров ли? Къде е той!
Мила. То беше месеца…
Елисавета. Чакай да отворя електричеството.
Мила. Недей. Аз искам да погледна още веднаж — няма ли да ми се стори пак тъй. Много чудно. Мене днес все ми се струваше, че Христофоров е тук, при нас, и присъствува на всичко… Дори още от сутринта аз му сьм и някак сърдита — с една потайна умисъл, че той ще го почувствува. Ето — и сега…
Елисавета. Защо не изреди итова пред доктора? Как не умрях от срам!
Мила. Елисавета, поне ти си жена, ти би могла да ме разбереш… Отнигде ни една дума на съчувствие. Аз бих подложила ръка като някоя просякиня за една думица… Сякаш под мене е зинала някоя пропаст и всички ме тласкат към нея. Аз не зная вече как мога да се задържа, не зная какво правя.
Елисавета. Като с доктора. Но аз ще мълча. Разправяй се с брата си. Питаше ме: коя съм?!
Мила. Това още веднаж бих направила. То беше моя длъжност, понеже уважавам себе си… Само тъй аз можех да не изгоря от срам за онова, което… което моя брат си позволява с мене.
Елисавета
Мила
Елисавета. Смей се. Скоро и цяла София ще се смее. А сърцата ни плачат, нам…
Драгоданоглу
Елисавета. Нели аз първа ти казах още на време, когато отворих писмото му и видях…
Драгоданоглу. Разбирах ли аз! Предполагах ли, че моята сестра… Какво си забила нос вземята, погледни ме в очите! Виж в какъв огън ни хвърли ти. В огън сме тук, казвам ви аз! А подпалвача, престъпника се разхожда сега и се смее в себе си, смее се той! Няма съд за такива: те са герои днес… Срещнах го оня ден — мина на другия тротоар. Сега знам защо се той отби! Отби се да не се изсмее в лицето ми. За това. Пожали ме, значи, той… той, чуеш ли, той! Само ти никого не жалиш…
Мила
Драгоданоглу. А-а! Аз не се чудя вече на смелостта, с която си защищавала своето жалко достоинство. Чудя се на тая смелост, с която отваряш уста и ми говориш по такъв начин. Кажи, безсърдечна сестро, кажи чия… Недей ми казва; аз се боя да го чуя. Не отговарям за себе си… Не, кажи ми всичко! Аз тряба да го зная. Ти си била, ти си и сега тук, при мене, в моята къща. Кой е отговорен пред старите? Мене ще направят отговорен те. Какво каза ти пред доктора? Чия… си била? Чия… чия жена?!