Читать «В полите на Витоша (Трагедия в пет действия)» онлайн - страница 35
Пейо Яворов
Мила. Не. Седнете, ако обичате. Аз искам да поговорим.
Д-р Чипиловски. С удоволствие.
Елисавета. Докторе, не обичате ли да почакаме Стефана в другата стая? Аз мисля, че Мила ще направи по-добре през това време да се облече за вечеря.
Мила. Г-н Чипиловски, ако ме харесвате и така, ще останете.
Д-р Чипиловски
Мила. Разбира се. Затова направихте и предложение. Но защо отидохте при брата ми? Вие знаете, че градските обичаи са вече малко по-други, не като в селата.
Елисавета. Тъй намерил човека за добре, тъй постъпил. Най-сетне искал е да знае дали ние сме съгласни.
Мила. За вас — можел е да бъде уверен, без да пита.
Д-р Чипиловски
Мила. Нели?
Д-р Чипиловски. Не, аз исках да кажа… исках да кажа, че вас, като ви гледах, не се решавах.
Мила. Много чудно. Трябаше поне да ми кажете, че ме обичате.
Елисавета. Тук не е театър, да се обяснява в любов. Поискал те, ще рече — обича те.
Д-р Чипиловски
Мила. Нека бъде тъй. Но тогава трябаше да попитате дали аз ви обичам, или поне — дали аз ви искам.
Елисавета. Мила, това е обидно за човека!
Д-р Чипиловски
Мила. Това е хубаво от вас, да се застъпите за мене. И аз ще ви се отплатя с откровеност, като приема, че вие сега правите вашето предложение.
Д-р Чипиловски
Мила. Благодаря. Голяма чест за мене може би. Но аз не съм свободна. Сърцето ми не е свободно.
Елисавета. Какво говори тя?!
Д-р Чипиловски. Аз не разбирам.
Мила. А пък аз мислех, че и двамата веднага ще разберете! Нели аз обичам г-на Христофорова, нели и той ме обича?
Елисавета. Мила!
Мила. Не е ли тъй? Понеже господина ме иска за жена, той тряба всичко да знае.
Д-р Чипиловски. Аз не искам нищо да зная. Аз всичко зная.
Мила. Всичко? Не вярвам да знаете например и това, че миналата седмица аз имах среща с Христофорова на гробището.
Елисавета. Ти ходи там на погребение.
Мила. Едното беше предлог за другото. Аз говоря истината. Бих могла да ви посоча доказателства. Накичи ме той с теменуги от един гроб. Аз ги запазих…
Елисавета. Докторе, тя бълнува.
Д-р Чипиловски. Не виждам ли, че госпожицата нарочно говори тъй!
Мила. Нарочно? Разбира се, нарочно. И ще ви кажа още. Да. Ето тук.
Д-р Чипиловски. Защо приказвате това?
Мила. Вие не искате да го знаете? Вие — който се готвите мъж да ми бъдете! Вие не искате да знаете, че аз бях щастлива, когато чувствувах диха на Христофорова в лицето си и зъбите му върху пръста си! Аз само веднаж по-рано съм била така щастлива: преди три години, когато се хвърлих сама на гърдите му. Той е мъж, възрастен, направил, както брат ми говори, няколко жени нещастни и не се досещаше, че тряба да ме целуне. Аз нямах седемнайсет години и го целунах първа, чуете ли, първа — аз.
Елисавета. Защо не са тук старите, да те послушат, защо не са тук!