Читать «В полите на Витоша (Трагедия в пет действия)» онлайн - страница 33
Пейо Яворов
Драгоданоглу. Има ли нужда да го казвам? Ти и сама можеш да се досетиш. Нашия доктор.
Мила. Нели?
Драгоданоглу. Глупавия, глупавия — какво е това! Девет-десет години в странство е бил човека, медицина е учил.
Елисавета. И богатството му гледай.
Драгоданоглу. И богатството му! Богатството — ето ум, его всичко. Като имаш пари — и ум, и чест, и почест можеш да си купиш, ако ти трябат. Но няма защо да ги купуваш: да бъдеш богат, то значи вече да си умен.
Мила. Поне Васко нищо сам не е спечелил, всичко е наследил.
Елисавета. Какво седнала да смята!
Драгоданоглу. Натрупано богатство е натрупан ум, тряба да се знае. Ако наследиш богатство и го запазиш — наследил си и ума, който-го е трупал.
Мила. Ако говориш сериозно, нека бъде тъй. Наследил Васко богатство, наследил с богатството и ум — нека му е честито и едното; и другото… Мене какво от туй?
Драгоданоглу. Тебе това, че тряба да се радваш, защото такива случаи не се повтарят в живота на една мома!
Мила. Радвайте се вие, ако обичате… Мене оставете.
Елисавета
Драгоданоглу. Т и знаеш ли какво правиш?
Мила. Предполагам, че зная.
Драгоданоглу. Предполагаи — и много лошо разполагаш со себе си, знай го. И понеже е тъй, няма да оставим, както ти искаш, а ще те заставим, както ние искаме.
Мила. Тъй ли?
Драгоданоглу. Като предизвикваш човека!… Но знаеш ли ти, че един твой брак с доктора значи за нас, за нашата фамилия: тебе, мене, нея, баща, майка и тъй нататък, значи… Не, по-напред знаеш ли, че богатството на доктора е в земя и други имоти, пръснати из цялата околия? Мълчиш, защото нищо не отбираш… Това значи: когато ти станеш жена на д-ра Чипиловски — повече от половината околия в наши ръце.
Мила. И какво ще я правиш?
Драгоданоглу. Ще царуваме — това! Ще царуваме, както е царувал в турско време баща ни, по-рано дядо ни — и ще значим нещо между хората. За тебе то може да е празно, но за нас, другите — не е. Съществуват работи, за разбирането на които човек тряба да има чувство, именно — чувство, както съм слушал… да се изразява — да, оня никаквец Христофоров. Послужи ми поне веднаж нещо и от него.
Мила. За тия работи не вярвам и той да има някакво чувство.
Елисавета. Колкото за него — аз се съмнявам дали той има и ум за тях.
Мила. Да.
Драгоданоглу. Сестро, не бъди така опърничава. Аз тряба да изляза малко. Вета ще се погрижи за къщните работи, а ти се постъкми.
Мила
Драгоданоглу. Ти какво мислиш?
Мила
Драгоданоглу. Мисли, каквото щеш, само се приготви.
Елисавета
Драгоданоглу. Ще посмее ли!… Но аз в десет минути съм тук. Назначих среща на един чиновник от Търговията и Земледелието. Той ще ми даде някои цифри, да допълня моя законопроект за горите и пасбищата.
Елисавета. С тоя закон — ти се съсипа!
Драгоданоглу. Най-малко половин милион на ръка, чуеш ли! Има и други заинтересовани депутати. Само тоя Петрович… Пред него или пред жена му — още нито дума.