Читать «В полите на Витоша (Трагедия в пет действия)» онлайн - страница 32

Драгоданоглу (съвсем меко). Чакай, Чудомире, какво е онова в джеба ти!

Чудомир. Чудесната история на двете фантета.

Драгоданоглу (иска да бъде шеговит). Така ли наричаш стражарите? Мразиш ги, защото често имаш работа с тах.

Чудомир. Никога занапред! Каква слава, да имаш работа с коцкари…

Драгоданоглу. По-рано с тебе — добре се погаждахме.

Чудомир. Passe defini.

Драгоданоглу. При това ние сме такива близки роднини, почти братя. Свой своего…

Чудомир (прекъсва). Блазе му, който го няма. Аз се отказвам.

Драгоданоглу. Хлапак! Ти винаги биваш нетърпим.

Чудомир. Никого не задължавам да ме търпи.

Елисавета Драгоданоглу (изправена от някое време на вратата). Защо си дошъл тогава!

Чудомир. Казах на братовчедката още като дойдох: за удоволствието да бъда изпъден.

Драгоданоглу (кипи от яд, но се въздържа). Добре, добре, иди си… А за другото, ще чакам да видя и ще съдя.

Чудомир. Благодаря. Бързам, но госпожата не ме пуща.

Елисавета (се отместя и той изхвръква навън). Боже, тоя човек!

Драгоданоглу. Тряба да се привиква, няма що! Нека псуват, нека ругаят. Днес бълхи ме хапят, утре бесни псета ще ме ръфат.

Елисавета. Все оня го надува.

Драгоданоглу. Той сега го е направил и шпионин. Праща го да шпионува около къщата ми.

Елисавета. Боже!

Драгоданоглу. Срещнах го оня ден, Христ… оня мерзавец, отби се на другия тротоар. Посивял като суха земя, навел глава — не изглежда да му е добре. (Ехидно.) Иска ми се да бъде тьй, както аз предполагам.

Елисавета. Хи-хи-хи. Да не бъде от любовни жалби!

Мила я поглежда.

Драгоданоглу (улавя тоя поглед). Защо я поглеждаш тъй? Но нашия обесник — а-а, да не е донесъл нещо?… Я някоя заръка, я някое писмо?

Мила. Не.

Драгоданоглу. Все пак дошъл ти е ума, щом почна да правиш уста за Русия. Но ти ще си останеш тук: и старите тьй искат, ще видиш. Днес… от днес — ние с тебе няма да се караме вече.

Елисавета. Че коя не би завидяла на такъв „шанс“, дето вика госпожа Петрович!

Драгоданоглу. Слушай, Мила! От днес ти си годеница.

Мила. Аз?

Драгоданоглу. Ти. Предложението ни е направено още преди няколко дни. Аз чаках отговор от старите. Той пристигна тая заран. Имаме пълното тяхно съгласие. Тате пише, че мама заплакала от радост.

Мила (сдържано). Предложението вам ли трябаше да се направи — и защо мълчахте досега?

Елисавета. Колкого за предложението — ще го чуеш и сама.

Драгоданоглу (на Мила). Може би след половина час, ти само бъди готова. (Към жена си.) Аз ще се върна дотогава. (На Мила.) Не ти казахме, защото трябаше всичко да обмислим. (Към жена си.) Преди обед, като му казах, да видиш! — аз не предполагах, че тоя човек може да бъде просто влюбен! Официалностите ще оставим за друг някой ден. Аз му поръчах да дойде на вечеря у нас — и ще уговорим всичко.

Елисавета. Коняка се свърши. Ти на връщане, ако можеш, вземи, че слугинята ми тряба.

Мила (почти весело). Как ставали тия работи! Позволено ли е да го зная поне кой е?