Читать «В полите на Витоша (Трагедия в пет действия)» онлайн - страница 31

Мила. Виждал ли си Христо скоро?

Чудомир. Вчера. И той не изглежда по-добре от тебе.

Мила. Нещо от него?

Чудомир. Казах и одеве, че съм тук съвсем случайно. А пък той говори само когато има нещо да поръча или изпрати. Попита ме…

Мила. Какво?

Чудомир. За тебе — дали не съм те виждал. Какво ще поръчаш ти?

Мила. Нищо след срещата.

Чудомир. Аз го позапитах, но той избягна да говори за тая среща. Както се вижда, не сте нагласили нещо.

Мила. Какво имаше да нагласяваме!

Чудомир. И аз не зная. Все ми се струва, че трябаше да стане нещо особно. А помежду ви сега като че има някакви мъгли… Но позволете да не се интересувам вече.

Мила. Защо?

Чудомир. Когато и двамата мълчите и когато… когато ви гледам такива, каквито сте станали!

Мила. Пропаднахме ли в твоето мнение?

Чудомир. За вас… моето мнение пропадна за вас, не вне в него. И ето ме останал един вид без мнение.

Мила. Какво лошо можеш да мислиш за Христофорова?

Чудомир. На тъй зададени въпроси не отговарям.

Мила (в безизходно притеснение). Да-а…

Чудомир (прави няколко стъпки). Слушай, какво да му предам?

Мила. Нищо.

Чудомир. Но аз ще му кажа, че съм бил тук, и той ще ме засипе с въпроси.

Мила. Може вече да не бъде както други път. Всичко се измени. Само действителността на две стъпки вън от мене остава все същата, дотолкова същата, че ме дострашава, като гледам. Ето: слънцето захожда зад Люлин тъй хубаво, както съм го виждала в най-честито време. И в това има нещо тъй необикновено, толкова ужасно…

Чудомир. Какво става с тебе?

Мила. Нищо чудно.

Чудомир. Аз ще разкажа на Христофорова такива небивалици, че свят да му се завие!

Мила. Него — къде може да го найде човек, ако го потърси внезапно?

Чудомир. Май… ние сега ще бъдем на едно мнение с тебе! Какво мислиш?

Мила. Какво тряба да мисля?

Чудомир. Да му кажа ли да приготви гняздото? На определен час аз ще дойда да подсвирна и птичката ще изхвръкне…

Мила. Нищо няма да му кажеш.

Чудомир. Странно… А кажи, д-р Васко идва ли често?

Мила. Много често.

Чудомир. Той ме избягва — не, просто бяга, като ме забележи отдалеко. Как…

Мила. Някой излезе от другата стая. Стефан… иде тук.

Чудомир (грабва шапката си). Готов!

Стефан Драгоданоглу (влиза и се обръща грубо към Мила). Какво прави негова милост тук!

Мила. Присъствува… за да види как ме питаш.

Чудомир (се покланя). Имам чест, вестникарски сътрудник от днес!

Драгоданоглу. Интервюта не давам.

Чудомир. Не, аз ще интервюирам само оня медиум, който сече дърва на улицата, но комуто все пак предстои да стане знаменит. Моя чест е да го открия и посоча на спиритическии свят — него, който е можал да инкарнира едно след друго духовете на трима умрели избиратели.

Драгоданоглу (по-меко). Какво си позволяваш, момче! Лъжа е…

Чудомир. Мога да повикам, ако потрябат, и двама свидетели, пак наши — мои и твои съграждани. Как им бяха имената… (Изважда ръкописа, подирва в него и пак го скрива, като не престава да говори.) Те се удивяват на всесилния си покровител и с умиление разказват например: как дошли в София; как отишли да пият бира; как турили чашите в поясите си; как поискали да се измъкнат навън; как били хванати и отведени в участъка; как известили на избирания с техни мишци депутат — и как най-после излезли от затвора в стражарска униформа…