Читать «В полите на Витоша (Трагедия в пет действия)» онлайн - страница 30

Христофоров. Ти поменуваше твоите родители… И най-после, едно малко отлагане…

Мила (високо). Не е истина. Нищо не съм говорила. Аз нямам родители. (Много горчиво.) Аз нямам нигде никого!

Христофоров. Успокой се. Мила!

Мила. Остави ме. Защо не си отидеш! (Пада на колене.) Остави ме. Тая камбана, тя бие за мене. (Почти пада по лице и ридае.) Иди си. Тя бие замене…

Христофоров. Тогава тя би трябало да бие за двама ни… (Отпуща се на колене при нея.) Мила, ти няма да се върнеш вече у брата си. Ела с мене.

Чуе се далечно погребално пение, което наближава постепенно.

Мила. Не. Издигни ме. (Подема се полека с него.) Не. Аз ще си отида. Ще си отида дома, изведи ме само до вратата. Недей се огорчава. Ти си прав. Всичко тряба да бъде, както ти казваш. Ти си прав… (Отпуща глава на рамото му.) И ние ще бъдем щастливи…

Действие четвърто

КАРТИНА

Салона в къщата на Стефана Драгоданоглу. Настъпваща вечер. Мила Драгоданова, облечена в бяла рокля с черна престилка, гледа удивено.

Чудомир Чипиловски (току-що влязъл). Смелост да вляза тук? Най-напред аз не съм бил още официално изпъден. Стефан в къщи ли е?

Мила. Тук е, в другата стая, с Елисавета. Там, доколкото разбрах, те обсъждат нещо.

Чудомир. Аз искам да се изпълни една формалност, за да обявя войната. Както две държави, така и двама хора — или са в отношения на търпимост, или в открита война. Едно средно положение вреди и на двете страни. В нашия случай страда моя морал и още — моята радост, че живея. (Показва джеба на палтото си.) Ето, искам да почна.

Мила (посяга). Защо се бавиш!

Чудомир. Какво! (Досеща се.) Бедната братовчедка… Ида с празни ръце. Това, то е друго… На Христофорова — нито предполагах, че ще дойда тук, за да му се обадя. Отивах в редакцията на вестника, отсреща, спрях се при оня нашенец на улицата, дето ви сече дървата, и сетне влязох, като те видях на балкона. (Съобразява нещо и изведнаж се разсмива.)

Мила (меланхолично). Защо се смееш?

Чудомир. От онова — с дърварина, ще излезе един подлистник: „Изборна материализация на духове“ или нещо подобно. Дошел човека да си получи обещаната служба, а бил накаран да сече дърва. Той мисли, че е за наказание: гласувал вместо трима умрели, нарочно незаличени в избирателните списьци, и на третия път му бил съставен акт. „Подигнах, казва, умрелите, та всяка нощ ги сънувам…“ И само да беше видяла как се прекръсти човечеца! Пита ме де може да се намери някой поп, да му чете…

Мила. Ако ти сега не го измисли!

Чудомир. Истина!… А това тук! (Изважда ръкопис.)

Мила. Ще ми четеш ли!

Чудомир. Прощавай. Виждам, че не ти е добре. Поврага тия избори. Страх ме е политиката да не банализира хубавия ваш роман. И слава богу, че поне сега тя може да изчезне в моя джеб. (Скрива ръкописа.)