Читать «В полите на Витоша (Трагедия в пет действия)» онлайн - страница 16

Първия малък чиновник. Два часа без три минути. Ще дигнат присъствената книга.

Втория малък чиновник (на артиста). Ти няма ли да вървиш към театъра?

Артиста от Народния театър (се движи лениво). Какво ще правя-я. Пет месеца не съм видял роля-я. Гонят ме. Оня черния…

Чудомир. (се извръща). Ба. Като не играеш остави си поне мустаци, да види и майка, че е мъжко родила.

Артиста (станал). Правилника не позволява-а. Ти няма ли да дойдеш към „Жална Македония“? (Сбогува се знаком, с двамата чиновници.) Там играя… табла без пари — и пия кафе за петаче. (Отива си.)

Чудомир. Много здраве. (Отива при Христофорова и му шепне.)

Двамата малки чиновници, отивайки си, минават край масата на Драгоданоглу. Първия малък чиновник поздравява почтително.

Втория малък чиновник. Че ти не се познаваш с тогова?

Първия малък чиновник. Та какво! Ще ме опознае.

Те отминават.

Христофоров (отива с Чудомира към една празна маса). Разказвай.

Чудомир. Утре едва ли ще можете да се видите. Работата е усложнена. (Те сядат.) Аз отидох да занеса един вестник. Стефан беше излязъл — и по-добре, защото подир снощи, надали щеше да ме остави да я видя. А може би щеше и да ме изпъди.

Христофоров. Разказвай, какво се е случило! Кафе, нели? (Права знак на служителя.) Момче, едно кафе. (Предлога цигара; запушват и двамата.)

Чудомир. Чакай, и аз се обърках. Ще казвам поред. Върнал се-Стефан-съвсем озлобен от избора. Спомнил си, че видял на ръката ти един пръстен. Ето повода.

Христофоров. Пръстен? Да, тоя. Е?

Чудомир. Запитал я и тя признала.

Христофоров. Защо ще крие!

Чудомир. И тя снощи казваше: какво ще крия. А може би нямаше дабъдезле, ако се криеше още малко.

Христофоров. Пръстена… но как тъй, кога?

Чудомир. Там на публичното събрание, когато сте се… когато ти си го блъснал в гърдите, както той разказвал.

Христофоров. Блъснал съм го в гърдите, аз? Е, после, после: как се е отнесъл той към всичко?

Чудомир. Както към твоята кандидатура при избора. Само че сега той ще действува за чужда сметка.

Христофоров. Нищо не разбирам.

Чудомир. За оня там, дето… дето е кацнал зад гърба му като врана на ветропоказател.

Христофоров. Е? Кой е той?

Чудомир. Мой първи братовчед, негов и неин — втори, твой съперник, а в собствената си кожа — ибрик.

Христофоров. Предложение?

Чудомир. Не още. Но кандидат на родителите, на брата, на снахата, на всички.

Христофоров. Снощи, снощи… повече подробности?

Чудомир. Подробностите — тия: мъчил я на два пъти: преди и след вечеря. По твой адрес — мо-жеш да си въобразиш. Най-после настоял, щото тя още днес-утре да замине при родителите си.

Христофоров. А Мила?

Чудомир. Казала, че тя и тук е у дома си, в бащина къща, и че след станалото по-скоро ще се хвърли под влака, отколкото да тръгне за негде.

Христофоров. Значи — храбро се държи.

Чудомир. Доколкото разбрах, снощи е била доста храбра, но днес изглежда паднала духом. Особно снахата тряба да и ломи нервите с езика си.

Христофоров. Тя пък защо!