Читать «В полите на Витоша (Трагедия в пет действия)» онлайн - страница 11
Пейо Яворов
Мила
Драгоданоглу
Мила
Драгоданоглу
Мила. Какво мога да го направя!
Драгоданоглу. Без забикалки. Никой не е ме питал. Аз видях също такъв пръстен у един човек… В начало не обърнах внимание, но одеве, когато ти подаде огън на Петровича, изведнаж нещо блесна в главата ми. Едно време у нас идваше един господин и ти дебнеше само той да посегне към цигара, за да му запалиш кибрит. Но това не е важно. Важ-ното е, че същия този господин има днес на ръката си.
Мила. — същия пръстен, който аз му дадох.
Драгоданоглу. Дотам ли дойде работата!
Мила
Драгоданоглу. Значи, мене не остава освен да млъкна. Но аз — аз мисля, че имам право да говоря и ще говоря.
Мила. Слушам.
Драгоданоглу. Ще говоря. Защото съм брат. То е моя длъжност. Аз съм по-стар, мога да виждам и мисля по-добре от тебе — и ти казвам, че всичко това не е хубаво. И ти тряба да го разбереш за своя полза.
Мила. Благодаря.
Драгоданоглу. С какъв тон отговаряш!… Но слушай. Тоя господин още преди три години… не, да не отивам в подробности: ти знаеш как се отнесоха тогава към цялата история майка ни и баща ни… и какво мнение си съставиха те за него.
Мила. Ти споделяш ли го?
Драгоданоглу. Нещо повече.
Мила. Откога? Доколкото зная, макар че той престана да идва у нас, ти не престана да се срещаш с него — и то кой знае дали не от суета да го имаш пред хората между своите познати.
Драгоданоглу. Я повтори! Кога се научи да говориш тъй? Ти нареди всичко това като заучен урок.
Мила. Види се, често съм имала повод да го мисля.
Драгоданоглу. После: да го допуснеш в къщата си и той да съблазни едно дете на шестнайсет години!
Мила. Сега съм на деветнайсет, на двайсет.
Драгоданоглу. Воден не от любов, а от…
Мила. Остави аз да съдя за това.
Драгоданоглу. Развратник!
Мила. Тогава и аз съм развратница.
Драгоданоглу. Развратник е той!
Мила. Ти може би не знаеш всичко. Аз ще изброя имената с подробности, които той ми разказа, без да го питам.
Драгоданоглу
Мила. Все пак той не е развратник. За да стигне до мене, той е трябало да мине през целия този път. И най на края ще има с какво да се гордея аз.
Драгоданоглу. Това моята сестра ли е? Момиче, ще те оставя да си трошиш главата — и то ще бъде много заслужено, щом такива бръмбари са бръмнали в нея. Право да си кажа, струва ми се, че днес за първи път те виждам и слушам.
Мила