Читать «В полите на Витоша (Трагедия в пет действия)» онлайн - страница 10

Амели. Иди да вземеш шал. (Мила излазя.) А вие, господа, млъкнахте? Моя мъж забрави, че ние бързахме. (Става.)

Петрович (също става). Имаш право. Амел. Но аз ще кажа още две думи на Стефана.

Драгоданоглу (се дига изтежко).

Елисавета (като влазя). Прави, да си ходите? (Към Амели.) Боже, тия деца… На малкия никнат зъби, не мога да разбера кога е болен, кога здрав. А големия седнал, че ми говори като баща си…

Драгоданоглу (нервно). Остави сега туй. Да не изкараш най-после, че и баща му говори като него!

Амели. Ние разбираме. Умно е детето.

Мила (влазя огърната в шал и застава като статуя в дъното).

Петрович. Виж, Стефане… Когато те посочих на централния партиен комитет като кандидат на партията за тоя избор, аз имах пред вид следните обстоятелства: най-добрите наши хора са в Събранието и ние нямаше кого да противопоставим на Христофорова, човек с обаяние сред интелигенцията. Опозицията се готвеше изцяло да гласува за него, като застави дори и местните величия да се откажат от амбициите си… И аз помислих, че като вземем чрез тебе толковато икономически зависими от баща ти села, нашата победа ще бъде осигурена, нашата неопетнена победа…

Драгоданоглу. Значи, аз я опетних?

Амели. Марко, време е да си ходим. Нели почиваш, това е много политика за днес. (Предупредително.) И, струва ми се, че си много строг.

Елисавета (някак докачено). Аз ще кажа, че Стефан напразно си бъхте гърдите по тия избори… Каква полза? Или ни тряба нещо? Имаме си всичко.

Петрович (на Драгоданоглу). Откога наемам ваше здание? Зная те оттогава — и нито можех да те помисля способен за такова превръщение… Един човек, занят само да събира наемите от имотите на баща си; един човек без особни политически интереси, съчувствуващ на всички партии — да, на всички партии… Аз се чудя как в две седмици такъв един човек се превърна на… на…

Амели. Но, mon ami, ще свършим ли?

Петрович. Да, Амели. Остави това, Стефане. Недей бърза. С време ти ще добиеш опит и ще бъдеш друг.

Драгоданоглу. Ще имам пред очи терка на Христофорова.

Петрович. Остави. Но онуй — уволняване чиновници… и учители, не поменувай. То би било връх… (Тупа го по рамото.) Подир няколко дни ти ще се успокоиш и щеме разбереш по-добре… Сега — у тебе има някакво раздразнение срещу противника…

Драгоданоглу. Тоя противник!

Петрович. Тоя-оня, така е: има едно раздразнение, което ти размътва главата. То ще мине…

Амели, да бързаме! Г-жо, сварете липов цвят на мъжа си…

Амели (на Драгоданоглу). Така разстроен? О, как близко до сърцето си туряте всичко. Моя мъж…

Петрович (на Мила). Малка моме! Защо си тъй печална? Много, много бърже порасна ти. И за тебе вече тряба една партия.

Елисавета. Да пази господ!

Амели (сесмее). Не политическа, госпожо.

Драгоданоглу. Аз няма да ви изпращам, защото — виждате как съм.

Петрович. Е, стой си.

Драгоданоглу (на Елисавета, пред която са излезли другите). Подир това прати ми веднага Мила, а ти се погрижи да сложат вечерята. (Той се разхожда един момент силно сосредоточен, дори се усмихва на мисълта си, но изведнаж тръсва глава от бодлив спомен.)