Читать «В полите на Витоша (Трагедия в пет действия)» онлайн - страница 9
Пейо Яворов
Драгоданоглу. Когато и ти говориш тъй, няма защо да се възмущавам, че Христофоров се осмели в онова събрание, за което дописката лъготи, да гръмне насреща ми: полицейски кандидат, утрешен избраник на пияни цигани! То бяха възмутени граждани, които той нарече пияни цигани, а не някаква моя приготвена шайка. Аз го спасих, той тряба да ми благодари. Инак — не само копчетата на жилетката му щяха да откъснат, но и дробовете му нямаше да останат.
Петрович
Драгоданоглу. Мила.
Мила
Драгоданоглу. Нищо.
Амели
Мила. Не знам. Без причина.
Петрович. Стефане, ще ме изслушаш ли спокойно?
Драгоданоглу. Мерзавец. Какво и против кого той не говори.
Петрович
Драгоданоглу
Петрович. За жалост, в това още по няма да го бъде. Той е един философствуващ романтик в по-литиката, която сякаш иска да откъсне от действителността. И страх ме е, той сам някога да не се откъсне от всичко.
Драгоданоглу. Виждам, че пред тебе не тряба да се говори за Христофорова. Ще говоря за работа: има двама чиновници при Земледелската банка там, в града, които тряба да уволним още сега. Има и дузина народни учители — но края на учебната година е близък и аз нагласих работата с училищните настоятелства.
Петрович
Амели. Но тебе — какво ти е, мое дете?
Мила. Не знам.
Амели. Ти не слушаш мене, а ония… Те говорят за политика… за г-на Христофорова.
Мила. За него.
Амели. И? Ах…
Мила. И аз така си мисля, а все пак…
Амели
Мила. Аз треперя: струва ми се, че вее. А прозореца е затворен.